Иванов цитира данни, според които между 2020 и 2025 година общата инфлация при храните за ЕС и еврозоната е около 27 процента, а в България е около 45 процента. Според него това се дължи на по-слабото предлагане и на по-високите разходи за производство.
В периода 2022-2024 г. спрямо 2007-2009 г. средната претеглена конкурентоспособност в растениевъдството на България е с ръст от 14 на сто, а в животновъдството има спад с 10 на сто. Развитието на европейското земеделие се забавя, като в растениевъдството има нарастване само с 1 на сто, а в животновъдството се наблюдава спад с 1 на сто между 2022-2024 г. спрямо 2015 г.
Божидар Иванов представи сценарии за развитието на българското земеделие в шестте основни отрасъла – зърнопроизводство, маслодайни култури, зеленчуци, плодове, млечно и месно животновъдство. Те са в три варианта – песимистичен, оптимистичен и базов. При базовия продължават тенденциите, както са били до 2022 г., без съществени сътресения и изменения.
По отношение на зърнопроизводството средната претеглена конкурентоспособност се увеличава през годините и достига много високи стойности, посочи Иванов. Разглеждайки възможностите за бъдещето, той отбеляза, че разликата между песимистичния и оптимистичния сценарий е доста голяма. Ако се реализира песимистичният сценарий, конкурентоспособността на зърнопроизводството може да направи значително отстъпление, но нивата пак ще останат високи. Базовият сценарий се очертава като вероятност около 37 процента, оптимистичният – около 34 процента, а песимистичният – около 29 процента, цитира изчислените данни Божидар Иванов.
Що се отнася до маслодайните култури (слънчоглед и рапица) отново се наблюдава висока конкурентоспособност. Тенденцията за бъдещето на този сектор се очертава по-скоро надолу, коментира Иванов. Той отбеляза, че разликата между оптимистичния и песимистичния сценарий е около 25 процента.
При зеленчуците нивото на конкурентоспособност е два пъти по-ниско и българското зеленчукопроизводство е под средното за света. По думите на Божидар Иванов едва ли има накъде да падаме повече и дори песимистичният сценарий да се реализира, това няма да промени драстично и без това лошото състояние на отрасъла.
По отношение на овощарството Иванов отбеляза, че има известно съживяване между 2007 и 2015-2020 г., като подчерта, че този отрасъл зависи много от климатичните условия. Производството все пак продължава подобно на зеленчукопроизводството да бъде под средните равнища. В тази връзка песимистичният сценарий отново не би довел до по-съществен упадък, посочи той. Песимистичният сценарий е доста по-вероятен при овощарството – около 30 процента, докато около 29 процента е оптимистичният.
При млечното животновъдство се наблюдава траен упадък. Неговата конкурентоспособност, макар да е била през годините по-висока, отколкото в света, към момента спада и вече сме на средните нива на световното производство, каза Иванов. Той допълни, че очакванията занапред са да останем там, където сме стигнали, без съществени изменения. По думите на Иванов дори да се реализира, оптимистичният сценарий няма да доведе до съществено подобрение в сектора. Най-висока е вероятността за базовия сценарий.
Месното животновъдство стартира през 2007 г. от много ниски нива в сравнение със световните, намалява до периода 2016-2017 г., след което има обръщане на тренда и изкачване в следващите години, но остава далеч под средните световни равнища. Най-вероятният сценарий отново е базовият.
По отношение на вътрешното потребление на човек от населението у нас до 2030 г. Божидар Иванов каза, че не очакват съществени сътресения в различните отрасли нито надолу, нито нагоре.