Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. Бил е Главен инспектор за средните училища в Шефилд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема в „Утро“ и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.
От самото начало нека направя обичайното си уточнение - по никакъв начин не критикувам ръководството на училищата, учителите или учениците в Русе. Проблемите се намират в Министерството на образованието и науката и неговите регионални управления по образованието.
а. Най-важният проблем остава анахроничната структура и организация на училищната система - пряк резултат от отказа на МОН и РУО да се справят с проблема с излишните места, причинен от значителния спад в броя на учениците.
б. Отказът на МОН да въведе за ръководството на училищата:
задължителна професионална квалификация;
подкрепа при въвеждането им в длъжност;
обучение по време на работа; и
професионално оценяване,
чиято последователна насоченост е към:
подобряване на качеството на образованието; и
повишаване на стандартите за постижения (ОИСР, 2025, Образование и умения в България, Преглед на националните политики в областта на образованието).
в. Липсата на административен капацитет (заключение от одита на Сметната палата на Република България, публикувано във в. „Сега“ от 08 юли 2024 г.), или липсата на необходимата политическа воля в рамките на МОН и неговите РУО да извършат необходимия задълбочен анализ на данните за резултатите на учениците. Независимо дали е едното или и двете, училищните ръководства не разполагат с необходимите аналитични инструменти, за да ги информират, че те:
- са повишили стандартите за постижения; или
- трябва да повишат стандартите още повече.
Таблици 1 и 2 обобщават резултатите от тазгодишния държавен зрелостен изпит (взето директно от Националния портал за отворени данни на Министерството на образованието и науката). Таблица 1 обобщава резултатите за училищата, финансирани от общината плюс Духовното училище (Духовното училище трябваше да бъде вместено някъде, а то очевидно не е професионално училище, финансирано директно от Министерството на образованието и науката). Таблица 2 обобщава резултатите за професионалните училища, които са финансирани или частно, или директно от Министерството на образованието и науката. В двете таблици училищата са подредени по големина и илюстрират резултатите по български език и литература, както и обобщените резултати от изпита по втория предмет, държан от учениците. Резултатите от втория предмет са обобщени, защото той се избира от учениците и затова няма постоянен модел. Например:
в СОУ „Васил Левски“ 6 ученици са положили изпит по математика, 9 по история и цивилизация, 14 по география и икономика, 3 по биология и здравно образование и 17 по английски език; но
в СОУЕЕ „Свети Константин-Кирил Философ“ 1 ученик се е явил на изпита по география и икономика, 25 по английски език, 4 по руски, 4 по испански и 2 по френски.
Обратното:
на изпита по география и икономика се е явил 1 ученик в СОУЕЕ „Свети Константин-Кирил Философ“, 9 в СОУ „Христо Ботев“ и 14 в СОУ „Васил Левски“; докато
изпитът по информационни технологии е бил положен от 9 ученици в МГ „Баба Тонка“, 12 в СОУ „Христо Ботев“, 2 в СОУ „Вазраждане“ и 5 в СОУ „Йордан Йовков“.
Въпреки че това на пръв поглед случайно разпределение на учениците, държали изпит по различни предмети, показва елемент на избор за учениците, то повдига и сериозен въпрос за ефективността на разходите.
Таблици 1 и 2 повдигат по-фундаментален въпрос. Освен че са подредени по големина, училищата изглежда са подредени (приблизително) според успеха на учениците си на държавните зрелостни изпити. Съществува обаче много сериозен въпрос доколко това е подвеждащо и е функция на структурата и организацията на училищната система, а не на качеството на образованието в отделните училища.
Дали АЕГ „Гео Милев“ със средни резултати 5.31 по български език и литература и 5.33 по втори предмет на учениците е училище, постигнало „по-голям успех“ от СОУ „Васил Левски“ със средни резултати 4.18 по български език и литература и 4.17 по втори предмет?
По подобен начин, дали ПГИУ „Елиас Канети“, със средни резултати 5.00 по български език и литература и 5.43 на ДИППК (държавен изпит за придобиване на професионална квалификация), е постигнало „по-голям успех“ от ПЧСУ „Леонардо да Винчи“ със средни резултати 4.15 по български език и литература и 4.14 на ДИППК?
Въпреки първото впечатление, Таблици 1 и 2 са подвеждащи и не дават изчерпателни отговори на такива фундаментални въпроси.
Защо Таблици 1 и 2, както и всички данни, публикувани от Министерството на образованието и науката в портала му за отворени данни, са данни, извадени от контекст - тоест, те не вземат предвид предишните резултати на учениците, които са били приети в училищата. Но защо това е важно? Важно е поради:
1) естеството на генералната съвкупност на учениците в Русе (и в България като цяло);
2) структурата и организацията на училищната система в Русе (и в България като цяло); и
3) процеса, чрез който учениците се разпределят в училищата на 14-годишна възраст в Русе (и в цяла България).
Фигура 1 илюстрира много силната връзка (R2=0.9293) между бала (балът за кандидатстване въз основа на резултатите от националното външно оценяване по математика и български език и литература, провеждано в края на 7 клас), използван за определяне на това кои ученици са приети в МГ „Баба Тонка“, и техния среден резултат на държавния зрелостен изпит по български език и литература пет години по-късно. Тоест, почти 93% от отклоненията в резултатите от държавния зрелостен изпит могат да се обяснят с резултатите от националното външно оценяване, проведено пет години по-рано.
Фигура 2 илюстрира годишните резултати на всички ученици в Русе от националното външно оценяване по български език. По-специално, тя показва, че:
1) 52% от учениците, приети в МГ „Баба Тонка“, имат оценка „Отличен“, а останалите 48% - „Много добър“;
от друга страна
2) 17% (272) от учениците в Русе като цяло са със слаби оценки на изпита, а други 13% (203) са получили само „Среден“ - най-ниската положителна оценка.
Като междинни заключения е възможно да кажем, че:
1) всички, или почти всички, от най-способните ученици с оценки „Отличен“ или „Много добър“ на националното външно оценяване, са приети в МГ „Баба Тонка“ или АЕГ „Гео Милев“ - училищата, които „заемат върха“ в класациите на училищата, в които данните са извадени от контекст;
2) голям процент от учениците, които са приети в професионални училища, са ученици с много ниски резултати, които или имат оценка „Слаб“ на националното външно оценяване, или едва „Среден“ - и тези училища са на дъното на класациите с данни, извадени от контекст;
3) поради много силната връзка между резултатите от националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити, МОН и неговите РУО трябва да разработват мерки за „Напредък“, които по-точно отразяват качеството на образованието в различните видове училища.
Какво повече могат да направят училищните ръководители? Как могат да тълкуват резултатите в своите училища, предвид неопределеността, която произтича от:
I. структурата и организацията на училищната система;
II. характеристиките на генералната съвкупност от ученици; и
III. разликите между предметите?
Стойността на тази неопределеност може да бъде намалена чрез сравнение на тяхното училище с подобни училища. Таблица 3, например, представя резултатите на МГ „Баба Тонка“ заедно с анализ на резултатите на другите математически гимназии - публикувани в Портала за отворени данни на MOH.
3757 ученици от 32 училища са се явили на изпит по български език и литература, а МГ „Баба Тонка“ заема 9-то място;
1012 ученици от 32 училища са положили изпит по математика, а МГ „Баба Тонка“ е класирана на 14-то място;
1159 ученици от 32 училища са се явили на изпит по английски език, а МГ „Баба Тонка“ се класира на 4-то място;
165 ученици от 20 училища са избрали изпит по информационни технологии, а МГ „Баба Тонка“ заема 9-то място;
274 ученици от 30 училища са положили изпит по биология и здравно образование, а МГ „Баба Тонка“ е на 11-то място; и
88 ученици от 17 училища са избрали изпит по химия и опазване на околната среда, а МГ „Баба Тонка“ заема 8-мо място.
По отношение на подредбата резултатите по английски език са най-високите (4-то място). Следователно е възможно да се определи какви биха били резултатите, ако училището беше на 4-то място при останалите предмети. Въпреки това, не само броят на учениците и броят на училищата се различават значително при предметите, но Таблица 3 показва също така, че броят на учениците, които полагат изпит по всеки предмет, варира в рамките на МГ „Баба Тонка“. В подхода, използван в Таблица 3, средната стойност, стандартното отклонение и стандартният резултат са изчислени за разпределението на резултатите по всеки предмет в математическите гимназии. След това се определя най-високият стандартен резултат за всеки предмет.
Какво може предварително да заключи директорът на училище МГ „Баба Тонка“ от Таблица 3?
1) Ако стандартните резултати по български език и литература и математика бяха толкова високи, колкото стандартния резултат по английски език, училището щеше да има по-добри резултати по тези предмети. Въпреки това, разликата не е голяма и на този въпрос трябва да бъде обърнато внимание от учителите в рамките на техните методически обединения.
2) Същото не може да се каже за предметите биология и здравно образование и информационни технологии. При тези предмети резултатите са толкова по-ниски от тези по английски език, че стандартите за постижения трябва да бъдат разгледани от ръководството на училището.
3) Броят на учениците, които са положили изпит по химия, е бил толкова малък, че нищо не може да се заключи.
Въпреки това, дори при този на пръв поглед по-сложен подход имаме остатъчна неопределеност, тъй като той не отчита предишните резултати на учениците, явяващи се на изпит по всеки предмет, и това може да се реши само като се използват данните от приема в училището.
В крайна сметка остатъчната неопределеност може да бъде елиминирана, а училищните директори ще могат да определят „напредъка“, постигнат от учениците в своето училище, само ако/когато Министерството на образованието и науката и регионалните му отдели по образование развият:
а. политическата воля; и
б. знанията, уменията и разбирането
систематично да анализират и публикуват подходящи данни за успеха на учениците, които да показват „напредъка“, постигнат от учениците по всеки предмет. Едва тогава те ще допринесат за подобряване качеството на образование и повишаване на стандартите за постижения.
Д-р Фил БЪДЖЕЛ