Основателят и директор на „Северно сияние“ Вили Икономов: Конкурсът не е супермаркет - да платиш и да вземеш каквото искаш. Изкуството не е спорт с победители и

Преди седмица в Русе приключи 30-ото издание на един от най-популярните конкурси за млади вокални дарования  в България „Северно сияние“ (16-18 октомври). За впечатленията от конкурса разговаряме с маестро Вили Икономов - вокален педагог, чието Студио „Икономов“ е дало пътя към голямата сцена на много млади таланти, основател на конкурса и директор на едноименното сдружение, което го организира.

- Каква е равносметката след 30-ото юбилейно издание на международния конкурс „Северно сияние“? Как протече той и какви са впечатления ви от него?
- И аз, и всички колеги, с които работихме по организацията, сме много доволни. Интересът от страна на участниците беше добър, а галаконцертът препълни залата. Това показва, че и публиката е била заинтригувана. За нас е удоволствие и удовлетворение, че много хора чуха, много хора видяха, много хора разбраха, че расте талантливо младо поколение изпълнители. Всичко това ни дава сили все повече и повече да градим, за да може този конкурс да става все по-добър и по-добър.
- След конкурса получихте поредното признание за приноса си към културата в Русе - бяхте отличен с почетна грамота от областния управител проф. Любомир Владимиров. При връчването й заявихте, че докато сте жив, няма да спрете да работите и конкурсът ще го има. Как се организира такова събитие, какво остава невидимо за публиката?
- Колкото по-лесно и гладко изглежда провеждането на конкурса, толкова повече работа изисква. Това е клише, но много точно описва процеса. Не мога да не отбележа концерта, в който участваха преминали през нашата сцена изпълнители, разнасящи днес славата на Русе и България в Европа. Например един от тях - Ергин Хамди, ще представя Германия на Евровизия. Страхотни изпълнения бяха! Много съм доволен, защото 
младите хора трябва да вземат пример от най-добрите, да се съпоставят с тях и да се стремят да се развиват
Искам специално да подчертая и изявите на нашите гости от Румъния, от Италия, от Германия, на колегите музикални педагози, на родителите на децата. Благодарим на всички!
- Един бърз преглед на програмите на националните телевизии показва, че пеенето е модерно. Двата най-големи частни канала залагат на риалити формати с пеене.
- За да стигнат до тези формати, изпълнителите са минавали през школи, през обучения, развивали са таланта и уменията си - това е смисълът на тези школи. Това е целта и на „Северно сияние“ - да открие таланта, да го насочи, да ми отвори вратата към изкуството, да го поощри. Има и още един елемент - нашият конкурс и такива като него възпитават, те показват, че успехът идва с много труд, старание и пълно отдаване. 
Риалити форматите са една комерсиална витрина
Щом публиката ги харесва, имат своето място, проблемът при тях обаче е, че след финала с призьорите не се случва нищо. Има изключения, разбира се, има изпълнители, които развиват кариера, но в повечето случаи просто им остава един спомен, че са участвали в телевизионно предаване и толкова. Може би тук трябва да се намеси и държавата - да създаде условия на тези таланти да продължат, да им осигури на най-изявените примерно една стипендия или пък да им поеме разходите по написване на песен от изявени композитор и автор на текст специално за тях. Така държавата реално може да помогне на културата.
- Много важна част от всеки конкурс е журито. Тази година приятната изненада в комисията беше Росица Борджиева, а компанията беше повече от впечатляваща - Тони Димитрова, Ева Найденова, Хайгашод Агасян, Милица Божинова, Тодор Мадолев, все национални авторитети. Как се формира жури от такива имена, които трябва да намерят три свободни дни в претоварената си програма, за да оценяват млади таланти в Русе?
- Наистина е трудно да се съберат такива хора, защото те имат целогодишни ангажименти и трябва да ги синхронизират със „Северно сияние“. 
Изказвам специална благодарност на всеки от тях
Например с председателя на журито Тони Димитрова сме заедно от 12 години, това говори много и за нейното отношение, и за стойността на конкурса. Но отново повтарям - огромни благодарности към всички! Тази година в журито беше Дениса Стоян от Румъния - много авторитетен музикален педагог и директор на популярен вокален конкурс. Такива участия вдигат нивото и авторитета. Сътрудничеството ни ще продължи, следващата година тя отново ще бъде с нас и се ангажира да доведе млади изпълнители не само от Румъния, а и от Молдова и Италия - страни, в които работи и журира подобни на нашия конкурси.
Моето вижда е, че журито трябва да има относително постоянен състав. Така колегите виждат развитието на децата. И те наистина познават, голяма част от тях дори по имена.
- А какво показват участниците като развитие и потенциал?
- Децата се стараят и демонстрират напредък, но има една тенденция, която не работи в тяхна полза. Много често родителите се месят в подготовката, особено на по-крехките деца, което абсолютно не бива да се получава. Това е грижа на вокалните педагози. 
Има и една друга неблагоприятна за децата тенденция, тя се наблюдава в нашия град - местенето им от школа в школа. 
Има такива случаи, но това ощетява самите изпълнители
На колегите вокални педагози в нашия град бих препоръчал да не насърчават такава миграция, а напротив - всеки да вземе едно дете от ранна възраст, да го създаде, да му даде възможности да разгърне таланта си, да следи развитието му е да му помага. Това е смисълът на школата. Разбира се, всеки е свободен да се измести, да потърси нещо различно, нещо по-добре за себе си, но когато това стане широка практика, ефектът е обратен. Искам да подчертая, че съм много доволен от децата, от родителите с които работя. Ние работим в всички направления, включително и за възпитанието на децата. И едно от нещата, които винаги подчертаваме, е нуждата от много труд дори и вкъщи. Защото без допълнителен труд няма напредък.
- Говорите за родители, които се намесват в подготовката, защо това е проблем?
- Всеки родител е амбициран детето му да се развива и да се представя най добре и това е естествено. Проблемът е, че те нямат необходимите познания и вместо да помагат, повече пречат. 
- В края на всяко издание на „Северно сияние“ журито води свободен разговор без сценарий с родители и вокални педагози и тази година ми направи впечатление, че един от акцентите беше поставен върху избора на подходяща песен. Това означава че не говорим за частни случаи, така ли е наистина?
- Изборът на песен трябва да се прави от вокалния педагог, който най-добре познава качествата и възможностите на детето. Той е специалистът, който трябва да прецени докъде стига силите на възпитаника му, кои тонове са подходящи за него, да го научи как се изпълнява избраната песен. Тук опираме до професионална музикална подготовка, каквато децата нямат и няма как да имат. Заради обикновено журито препоръчва децата да пеят детски песни.
Аз все пак се защитавам тезата на моите колеги вокални педагози, че конкурсът изисква силна песен, за да може да се изяви детето
А силната песен е сложна. И тук идва голямото майсторство на всеки ръководител да даде необходимата песен, която може да покрие възможностите на това дете. Защото много често, както имахме случаи и в този конкурс, има деца, които излизат и не могат да покрият съответните изисквания на избраната песен. И това се превръща в проблем.
- Ако разглеждаме гласа като инструмент, какъвто той е, каква е ролята на вокалния педагог за развитието на този инструмент и за подобряването му, за усъвършенстването му? 
- Ще отговоря на този въпрос с уговорката, че не искам да бъда наставник на никого. Има няколко пункта, които вокалният педагог трябва да знае. Първо, че децата, които постъпят в школата, почти не си отварят устата като говорят. И първо трябва да им отвориш устата, образно казано, за да прозвучи гласа, да се открои интересното в него. Този процес трябва да започне от най-ранно възрост, защото много често има  деца, които са на 8-9 години, а пеят както се пее в детската градина. И това най-много ощетява самите тях.
- С други думи трябва да се развива артикулационния апарат?
- Това е първата ситуация. Второто нещо, на което трябва да се обърне внимание, е, че детето трябва да има инструмент в къщи, където да се сравнява това, което изпява. Но не всеки има такава възможност и това не задължителна е препоръка към родителите. При момчетата има една добре позната особеност - на определена възраст гласовете им мутират. Аз имам мои способи, с които им помагам да преминат през този период - с необходимите песни, с подходящото натоварване. Така те продължават да се развиват, да надграждат.
Но много малко хора се съобразяват с изброените неща. Например в това издание на „Северно сияние“ се яви едно дете с песента „Повей, ветре“ на Йосиф Цанков, изпълнена от Паша Христова. Това е много трудна песен в две части, с много ниски и много високи тонове. Едно дете не може да покрие такова нещо, както беше и конкретният случай.
- Всеки конкурс е състезание, по какви критерии се оценяват децата?
- Да, тук е голямата роля на журито, затова е важно в него да заседават добри специалисти и доказани професионалисти. На този принцип е съставено и нашето жури и аз се гордея с неговата висока представителност. 
- Възникват ли напрежения, има ли проблеми с деца или родители, които смятат, че трудът им не е бил оценен правилно? 
- Връщам се към предишния въпрос - конкурсът наистина е състезание, а във всяко състезание има класиране. Особено в изкуството обаче, това не значи, че участниците след челните места са слаби. Всеки от колегите в журито слуша внимателно всяка изпълнение. Работим по десетобалната система, накрая се формира обща оценка на базата на оценките на всеки от колегите.
Така дори и да допуснем незилсимото - че някой да иска да манипулира класирането, това е невъзможно
Това не е ясно на родителите и те почват да искат обяснения, да търсят портоколи, въпреки че в регламента на нашия конкурс специално е посочено, че решението на журито не подлежи на разисквания с родители и изпълнители.
- Но пък така може да ви обвинят в липса на прозрачност при оценяването. 
- Няма как да ни обвинят в такова нещо. В третия ден на всяко издание на конкурса правим открита среща с родители и вокални педагози, която и вие цитирахте по-горе. Там се отговаря изчерпателно и мотивирано на всички въпроси. Няма неудобни теми, няма отказани отговори. Нито един! Но въпросът има и друга страна - искането за вадене на протоколи е обидно и унизително за журито. Това означава подозрение, че оценките са били нечестни, че нещо е нагласено. Как си представяте професионалисти от ранга на членовете на журито да рискуват репутацията си заради един конкурс? Абсурд! Не се е случвало никога и няма да се случи! Ако подобно нещо бъде допуснато, това би означавало и край на самия конкурс, а той е прекалено скъп на всички ни - и организатори, и участници.
И именно безупречният му авторитет е в основата на неговото дълголетие
Конкурсът не е супермаркет, в който си плащаш и вземаш каквото искаш. Въпреки че има класиране, изкуството не е спорт, примерно, където има победители и победени. Тук идеята е победата да е за всички. Дори и тези, които не са наградени, са получили опит, напъствия, възможности да се съизмерят с останалите участници, за да станат по-добри и да се класират по-високо на следващия конкурс. Както вече казах, изкуството изисква отдаденост, упоритост и труд. Тук изобщо не говоря за таланта - той е базата, на която се гради всичко.
- Да завършим този разговор с поглед напред. Кога започва подготовката да 31-ото издание на „Северно сияние“?
- Подготовка за всяко следващо издание на конкурса започва със завършването на галаконцерта. Определям трите дни за провеждането му следващата година, за да можем да ангажираме залата в Доходното здание, а тя е свръхнатоварена, да могат членовете на журито да предвидят тези дни в календара си, да работим по организацията. Тук искам специално да благодаря на Община Русе за помощта при организирането и провеждането на „Северно сияние“, както и на спонсорите, които не спират да ни подкрепят. Благодаря и на всички, които ни помагат за този конкурс!