За по-малко от две години приемните семейства в България са намалели със 145, съобщиха от пресцентъра на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) по случай Деня на приемния родител и приемната грижа – 25 октомври. 
В края на 2024 г. утвърдените приемни семейства са 1721. Година по-късно са 1629, а през септември 2026 г. броят им е намалял с 8,4%. Намаляват и новоутвърдените семейства като преди две години те са 110, а през 2025 г. с близо една трета по-малко. През септември 2026 г. са отчетени 1420 деца, с 98 по-малко спрямо края на предходната година. От началото на тази година са подадени 119 заявления за професионална приемна грижа и нито едно за доброволна. По данни на асоциацията към края на септември в страната има 1576 утвърдени приемни семейства, от тях 329 са без настанено дете. В приемна грижа са настанени 1420 деца, само през септември от регистъра са заличени 13 семейства, а са утвърдени четири, допълват в съобщението.
Задържането на приемните родители трябва да стане също толкова важна задача, колкото привличането на нови, съобщават от НАПГ. Те настояват специалистите от цялата страна да могат да виждат кои приемни семейства са свободни и готови да приемат дете. Профилите трябва да показват какъв опит имат родителите, могат ли да се грижат за братя и сестри, за юноша или за дете с увреждане и от каква помощ се нуждаят. Агенцията за социално подпомагане (АСП) отчита електронна база на приемните семейства по области, като е предложено тя да стане общ инструмент за ежедневна работа с актуална информация и служебен достъп за оправомощените специалисти. Когато няма подходящо семейство на местно ниво, трябва да започва национално търсене, пише още в съобщението.
НАПГ предлага при планираните настанявания до пет работни дни да има първоначален отговор какви възможности съществуват. Подготовката и опознаването трябва да следват потребностите на детето. Екипите могат да обсъждат случаите дистанционно и да обменят информация по защитен начин. Това ще спести чакане и ненужна писмена кореспонденция. При настаняване в друга област трябва да се осигурят и контактите с родното семейство и значимите близки, когато те са в интерес на детето. Настанявания в друг регион се затрудняват заради липсата на свободен социален работник, автомобил или средства за пътуването. Така дете може да остане в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ), въпреки че другаде има семейство, което би могло да се грижи за него, допълват от НАПГ.
Данните показват големи разлики в развитието на приемната грижа в България. За периода от януари 2024 г. до септември 2026 г. средно 66% от приемните семейства в Търговище са без дете. В Кърджали делът е 44%, в Габрово е 35%, а в Ямбол е 32%. В София-град и Плевен е около 9%. В София проблемът е още по-сериозен, защото има едва 28 приемни семейства.
От НАПГ посочват, че повече деца и младежи живеят в ЦНСТ, отколкото деца в приемни семейства. Към края на 2024 г. в центрове за настаняване от семеен тип живеят 2807 деца и младежи, срещу 1483 деца в приемни семейства. По данни за края на 2025 г. 2967 деца и младежи живеят в ЦНСТ и преходни жилища общо, срещу 1518 деца в приемни семейства. Според асоциацията сред децата в центровете има такива, които могат да бъдат отглеждани в приемни семейства, ако се намерят подходящи родители и се осигури необходимата помощ. НАПГ предлага в шестмесечен срок да бъдат прегледани случаите на децата в ЦНСТ, като за всяко дете трябва да се установи възможно ли е настаняване в приемно семейство и защо това не се случва. Приоритет трябва да имат най-малките деца и тези, за които вече е преценено, че приемното семейство е подходяща възможност.
На 6 април тази година бе открита национална инициатива "Приеми ме" за популяризиране на приемната грижа. Инициативата е част от проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ - Компонент 1, насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея – социални работници, общински служители, приемни родители. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.