Германия е сред страните с най-нисък дял на високотехнологичните отрасли в разходите за научноизследователска и развойна дейност в промишлеността сред развитите индустриални страни, сочи проучване на мюнхенския институт „Ифо“, заключенията от което бяха изпратени до БТА. По-високият дял на високотехнологичните отрасли обаче е свързан с по-силен икономически растеж в средносрочен план. Новото проучване на „Ифо“ обхваща 18 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Само 20 на сто от разходите на промишлеността за научни изследвания са насочени към високотехнологични отрасли като фармацевтичната промишленост, производството на чипове и авиокосмическата индустрия. На другия полюс са САЩ, където делът на високотехнологичните отрасли достига 68 на сто. Франция е в средата на класацията с 46 на сто.
„Германия съсредоточава научните си изследвания върху традиционни промишлени отрасли. За разлика от нея, страните с по-висок дял на високотехнологичните изследвания обикновено отчитат по-силен икономически растеж, дори когато се вземат предвид различията в общия размер на разходите за научни изследвания“, заяви Оливер Фалк, директор на Центъра за икономика на иновациите и цифровата трансформация към института „Ифо“.
Разликата между Германия и водещите страни се увеличава от години. Делът на високотехнологичните отрасли в разходите за промишлени научни изследвания в Германия е спаднал от 32 на сто през 1995 г. до около 20 на сто през 2023 г. За същия период в САЩ той се е увеличил от 57 на 68 на сто.
Същевременно три четвърти от разходите на Германия за научноизследователска и развойна дейност са насочени към т.нар. среднотехнологични отрасли като автомобилостроенето, машиностроенето и химическата промишленост. По този показател Германия е сред водещите страни.
Изследователите са проучили по-специално връзката между структурата на разходите за научни изследвания и икономическия растеж. Ако делът на високотехнологичните отрасли в дадена страна е с 10 процентни пункта по-висок през определена година, то реалният икономически растеж на човек от населението през идните пет години ще бъде средно с малко под 0,5 процентни пункта годишно по-голям.
Ако през 2023 г. делът на високотехнологичните отрасли в разходите на Германия за научноизследователска и развойна дейност беше достигнал средното международно равнище от 38 на сто вместо отчетените 20 на сто, годишният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението би бил с около 0,9 процентни пункта по-висок в средносрочен план, показва проучването.
Авторите смятат, че определянето на цел за разходите, основана единствено на техния обем, не е достатъчно. „От значение е не само размерът на разходите, но и дали те се насочват към технологии, свързани с по-висок растеж. Същевременно политиците трябва да създадат рамкови условия, които да направят по-привлекателни за компаниите рисковите иновационни проекти, които могат да доведат до съществени промени“, заяви изследователят от института „Ифо“ Ючън Го. Това включва данъчна система, благоприятстваща иновациите, както и по-добър достъп до рисков капитал, допълни той.