Съобщение за неполучена пратка, неточен адрес или необходимост от допълнително плащане може да изглежда напълно убедително. Измамниците използват копия на истински куриерски сайтове, а понякога атакуват дори хора, които продават стоки онлайн. Ето как да различим реалното уведомление от опита за измама.
Получавате съобщение, че куриер не е успял да достави ваша пратка. За да бъде направен нов опит, трябва да потвърдите адреса си чрез посочен линк.
На пръв поглед няма нищо необичайно. Може би действително очаквате доставка. Съобщението изглежда служебно, съдържа познато име на куриерска компания и ви насочва към страница, която прилича на истинския ѝ сайт.
След няколко действия обаче се появява искане да въведете номера на банковата си карта, срока ѝ на валидност и кода за сигурност.
Точно тук една привидно обикновена проверка на пратка може да се превърне в опит за финансова измама.
Ново предупреждение от „Спиди“
На 13 октомври 2026 г. куриерската компания „Спиди“ публикува предупреждение за нова фишинг кампания, насочена към потребителите на услугите ѝ.
Според официалната информация се разпространяват подвеждащи електронни писма, които препращат получателите към фалшива уебстраница.
Тя наподобява сайта на компанията, но не е свързана с нея.
Посетителите биват подканвани да предоставят лична информация и данни от банковите си карти.
От „Спиди“ уточняват, че въпросните съобщения не са изпратени от компанията, и призовават потребителите да внимават за подвеждащи интернет адреси.
За случая са уведомени съответните държавни институции.
Подобни схеми не са новост.
„Български пощи“ също многократно са предупреждавали за фалшиви съобщения, в които се твърди, че има проблем с доставка, митническа обработка или адрес на получателя.
Целта отново е събиране на лични данни и информация за банкови карти.
Защо тези съобщения изглеждат толкова убедително?
Измамата разчита на нещо съвсем обикновено: много хора редовно пазаруват онлайн и очакват куриерски доставки.
Ако получим съобщение за пратка, която действително чакаме, е по-вероятно да му обърнем внимание.
Измамниците използват тази ситуация, като създават усещане, че трябва да реагираме бързо.
В съобщението може да се твърди, че адресът е непълен, че е направен неуспешен опит за доставка или че е необходимо допълнително потвърждение.
Понякога се поставя и кратък срок.
Това е типичен механизъм на социалното инженерство. Вместо да се опитва да пробие техническата защита на банковата система, извършителят убеждава самия потребител да предостави необходимата информация.
Американската Федерална търговска комисия (FTC) описва същия модел при измамни известия за доставки: получателят се насочва към сайт, който имитира легитимна услуга и събира въведените данни.
Най-важната проверка е интернет адресът
Един от най-съществените признаци за измама е адресът на страницата, към която води съобщението.
Дизайнът може да бъде почти идентичен с този на истинския сайт.
Могат да бъдат копирани логото, цветовете, бутоните и дори текстовете.
Но външният вид не доказва кой управлява страницата.
Да разгледаме условен пример.
Официалният интернет адрес на „Спиди“ е speedy.bg.
Ако получите линк, който изглежда така:
това не е подстраница на speedy.bg.
В този измислен пример действителният домейн е example.com. Името на куриера е само част от адреса, поставена така, че да подведе потребителя.
Има и друга важна подробност.
Наличието на https:// и символ за защитена връзка не означава автоматично, че сайтът е истински.
HTTPS означава, че връзката е криптирана. То не доказва, че собственикът на страницата действително е компанията, за която се представя.
Затова при съмнение е по-безопасно да отворим официалния сайт на куриера самостоятелно, а не чрез предоставения линк.
Как да проверим дали действително имаме пратка?
Най-сигурният подход е проверката да бъде независима от полученото подозрително съобщение.
Ако очакваме онлайн поръчка, можем да отворим профила си в магазина и да проверим нейния статус.
Обикновено там се посочва и коя куриерска компания е избрана.
Ако разполагаме с номер на товарителница, можем да използваме официалната система за проследяване.
Ако информацията е неясна, можем да се свържем с куриера чрез контактите, публикувани на неговия действителен сайт.
Важно е телефонният номер също да не бъде взет от съмнителното съобщение.
Така проверката не зависи от информацията, която евентуалният измамник ни е предоставил.
Измамниците атакуват и продавачите, не само получателите
Съществува и друга разновидност на схемата, при която жертвата изобщо не очаква доставка.
Вместо това човек е публикувал обява за продажба на вещ.
Например стар телефон, компютър, мебели или автомобилни части.
С него се свързва предполагаем купувач, който заявява, че приема цената и желае да организира куриерската доставка.
След това продавачът получава линк, чрез който уж трябва да потвърди получаването на парите.
И тук се появява искането за банкови данни.
На 23 януари 2026 г. МВР съобщи за увеличаване на сигналите за подобни измами чрез сайтове за безплатни обяви.
Според дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП измамниците се представят за купувачи, обещават да организират доставката и изпращат линк към фалшива страница.
Там се изискват банкови данни, информация за наличните средства и кодове за потвърждение на операции.
В някои от установените случаи потърпевшите са загубили значителни суми.
Тази схема има една особено важна характеристика.
Продавачът вярва, че ще получи пари, но всъщност може да бъде подведен да разреши плащане от собствената си сметка.
Не е необходимо да въвеждаме пълните данни от банковата си карта, включително кода за сигурност, в непознат сайт, изпратен от купувач, за да получим плащане.
Особено внимание при кодовете за потвърждение
При някои измами въвеждането на данните от картата не е последната стъпка.
Потребителят може да получи SMS с код или известие от мобилното банкиране.
Измамната страница го подканва да въведе кода или да потвърди операцията.
Тук е важно да се разбере какво действително се разрешава.
Кодът за потвърждение на банкова операция не е универсален начин за идентификация пред куриерска компания.
Той може да служи за потвърждаване на плащане или друга чувствителна операция.
Затова при получаване на подобно известие трябва внимателно да проверим за какво е предназначено, каква сума се посочва и на кого се извършва плащането.
Ако не сме започнали съответната операция, не бива да я одобряваме.
Същото важи и когато непознат човек ни инструктира да потвърдим плащане с обяснението, че това е необходимо за получаване на пари.
Технически системата може да работи правилно, но потребителят да бъде подведен относно действието, което разрешава.
Ами ако вече сме отворили линка?
Тук има важно разграничение.
Самото посещение на подозрителна страница не означава непременно, че банковата ни сметка е компрометирана.
Но рискът зависи от това какво се е случило след отварянето ѝ.
Ако единствено сме посетили страницата, без да въвеждаме информация, да изтегляме файлове или да предоставяме разрешения, най-разумно е да я затворим и да не продължаваме.
Ако сме изтеглили файл или сме инсталирали приложение, необходимо е да проверим устройството за зловреден софтуер и да обновим защитата му.
Ако сме въвели парола за действителен свой профил, трябва да я сменим чрез официалния сайт или приложение. При използване на същата парола и на други места тя следва да бъде сменена и там.
Ако сме предоставили данни от банкова карта, ситуацията вече изисква незабавна реакция.
Какво да направим, ако сме предоставили банкови данни?
Първата стъпка е да се свържем с банката си чрез официалния ѝ телефон или приложение.
Трябва ясно да обясним, че данните от картата може да са попаднали в измамен сайт.
Банката може да предприеме действия за блокиране или замяна на картата и да даде указания за проверка на извършените операции.
Ако има непознати плащания, следва незабавно да ги съобщим и да поискаме информация за процедурата по оспорването им.
Важно е също да запазим наличните доказателства: получените съобщения, адреса на подозрителната страница, информацията за транзакциите и кореспонденцията с предполагаемия измамник.
За случая може да бъде подаден сигнал в полицията.
В предупреждение от 31 юли 2026 г. Българската народна банка представя препоръките на европейските надзорни органи при онлайн финансови измами.
Те включват незабавно прекратяване на подозрителните операции, контакт с финансовата институция, смяна на компрометираните пароли и уведомяване на компетентните органи.
Бързата реакция е важна, но не гарантира, че изгубените средства ще бъдат възстановени. Това зависи от конкретните обстоятелства и предприетите действия.
Могат ли измамните съобщения да бъдат разпознати по правописните грешки?
Понякога – да.
Но това вече не е достатъчен критерий.
Един фалшив имейл може да бъде написан грамотно, да съдържа правилни имена и да изглежда като стандартно служебно уведомление.
Същото важи за уебстраницата, към която препраща.
Затова е по-полезно да проверим произхода на съобщението и действителния интернет адрес, отколкото да разчитаме само на езикови неточности.
Особено подозрителни са неочакваните искания за чувствителна информация, натискът за незабавно действие и необходимостта да потвърдим банкова операция, която не сме започнали.
Дори когато съобщението изглежда професионално, независимата проверка остава най-надеждният подход.
Една проста проверка може да предотврати сериозен проблем
Измамите с куриерски съобщения разчитат на доверие към познати компании и на бързата реакция на потребителя.
Не е необходимо човек да е неопитен в интернет, за да попадне на убедително фалшиво съобщение.
Достатъчно е да очаква доставка, да е зает или да не обърне внимание на действителния адрес на страницата.
Затова най-полезното правило е просто:
Когато съобщение за доставка изисква да предоставим банкови данни или да потвърдим плащане, което не сме започнали, трябва да прекратим действието и да проверим информацията през официалните канали.
Това отнема няколко минути, но може да предотврати значителни финансови загуби.