В проучването са участвали специалисти от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ – БАН), както и инженери. Изследването е финансирано от Ротари клуба – Троян и Община Троян.
Целта е била да се установи наличието на запазени останки от сгради в непосредствена близост до римската крепост. Проучването е предприето след анализ на снимки от дрон и преки теренни наблюдения след оран. Използван е методът на електросъпротивителното картиране, подходящ за откриване на плитко разположени останки от каменни градежи.
Изследвана е площ от 1600 кв. м, в която е регистрирана североизточната част на сграда или по-голям комплекс. В североизточния му ъгъл ясно се очертава постройка с приблизително квадратна форма и размери около 10 на 10 метра. Източната ѝ външна стена продължава на юг на още около 27 метра, като излиза извън проучената площ. Установените каменни зидове са с дебелина между 50 и 80 сантиметра.
Археолозите допускат, че сградата може да се интерпретира като таберна (taberna) – обект, свързан с обслужването на пътниците по римските пътища. За разлика от преториума (praetorium), който е предлагал по-висок стандарт на настаняване, таберната е обслужвала пътния трафик. Като друга възможност се разглежда функцията на крайпътна страноприемница.
Установените структури се намират непосредствено до трасето на римския път, който преминава през източната крепостна стена на кастела „Состра“ и продължава към римски мавзолей и малка крайпътна станция на юг.
Това е третата установена структура от подобен тип в околностите на крепостта. Преди това са проучени северната половина на преториум, разположен на около 200 метра североизточно от кастела, и таберна на около 400 метра южно от него.
Според археолозите, ако се съди по керамиката, открита на повърхността, и по случайни находки от района през годините, сградата вероятно е била унищожена в средата на III век при готските нашествия, засегнали и други крайпътни обекти по пътя Ескус – Филипопол.