Изследователите анализират свързани с високите температури смъртни случаи сред различни възрастови групи в 854 европейски града по време на поредицата от горещи вълни през юни, юли и август. Екипът установява, че 50 391 души са починали вследствие на високите температури, като причина за 32 619 от тези случаи е допълнителното загряване, причинено от изгарянето на въглища, петрол и газ. Данните са представени в проучване, което ще бъде публикувано в предстоящ брой на изданието Nature Health.
Отчетените смъртни случаи са със 71 процента повече в сравнение с предишното най-смъртоносно лято през 2022 г., когато са регистрирани 29 480 починали във връзка с горещините. Учените посочват, че данните за настоящото лято всъщност са занижени, тъй като не е включена горещата вълна през май, а и анализът обхваща само 854 града, в които живее около 40 процента от населението на Европа.
Около една трета от смъртните случаи са настъпили в периода от 17 юни до 1 юли, когато температурите са били с 5,3 градуса по Целзий над средните стойности, обяснява съавторът на изследването Гарифалос Константинудис, биостатистик в Имперския колеж в Лондон.
„В голяма част от Западна и Северна Европа инфраструктурата ни просто не е проектирана да издържа на температурите, които наблюдаваме вследствие на глобалното затопляне, предизвикано от човека“, казва водещият автор Клеър Барнс, климатолог в Имперския колеж в Лондон. Тя отбелязва, че в някои европейски градове това лято температурите са били с 12 градуса по Целзий над нормалните стойности.
Според изследването най-голям брой смъртни случаи са регистрирани в Италия, Франция, Испания и Германия. Сред европейските столици Рим е с най-висок брой смъртни случаи, свързани с горещините, за периода от 2000 до 2025 г., сочи проучване на екипа, представено по-рано този месец.
Барнс отбеляза, че това е бил необичаен период на естествени горещини, насложен върху значителните климатични промени. По думите й Европа е континентът, който се затопля най-бързо, като температурите са с 2,5 градуса по Целзий по-високи в сравнение с прединдустриалната епоха.
„Самото фоново затопляне, дължащо се на човешката дейност, най-вече на изгарянето на изкопаеми горива, повишава температурите ни с величина, която може да изглежда незначителна“, обяснява Барнс. „За много хора обаче тези допълнителни два градуса и половина са именно факторът, който превръща условията от просто неприятни в опасни и потенциално смъртоносни“, добавя тя.
По думите на Константинудис, повече от половината хора, починали в Европа вследствие на горещините, са били на възраст 85 или повече години. Същевременно, екстремните температури са отнели живота и на над 800 души на възраст между 20 и 44 години.
Екипът използва утвърден научен метод, за да определи каква част от тези 50 000 смъртни случая се дължат на естествените летни горещини и каква част - на въздействието на парниковите газове върху климата. Изследователите провеждат компютърни симулации на свят без климатични промени и ги съпоставят с реалния брой смъртни случаи през изминалото лято. Разликата, която се получава, представлява броят на смъртните случаи, причинени от глобалното затопляне.
Барнс посочва, че делът на смъртните случаи, свързани с горещините, които се дължат на глобалното затопляне, нараства от около 45 процента в началото на XXI век до 65 процента в наши дни.