Южнокорейски изследователи съобщиха, че след години на астрономически изследвания, допълнени с методи от криминалистиката, са успели да свържат шедьовъра на Ван Гог с небето над Сен Реми дьо Прованс във Франция малко преди зазоряване, около 22 юли 1889 г. Това е с месец по-късно от отдавна приетия период на създаването на постимпресионистичната картина. Историците на изкуството датират „Звездна нощ“ през юни 1889 г., малко след като художникът постъпва в психиатричната клиника. Няколко месеца по-рано той отрязва част от лявото си ухо по време на спор с художника Пол Гоген.
Екип, ръководен от Елижа Джонг-хюн Ким, изпълнителен директор на компания за производство на телескопи в Сеул, оспорва тази дата в изследване, публикувано в списание Scientific Reports. Небето е било най-близко до това на картината в дните около 22 юли 1889 г., казва Ким, който е и докторант в университета Kyung Hee. Той отбеляза, че Ван Гог може да е бил вдъхновен от небосклона през няколкото дни преди и след тази дата.
Изследователят обяснява, че небето постоянно се променя. „Вярвам, че Винсент е забелязал тези промени и ги е вложил в картината“, посочва Ким в имейл.
В средата на юни 1889 г. Луната не е била тънкият сърп, изобразен от Ван Гог, казва Хосе Луис Арагон от Националния автономен университет на Мексико. „Все пак бих разглеждал юлската дата по-скоро като интригуваща хипотеза, отколкото като окончателен отговор“, отбелязва ученият, който изследва „Звездна нощ“ от гледната точка на физиката, но не е участвал в новото проучване.
Ким отдавна се интересува от изкуството на Ван Гог и през 2019 г. предприема две пътувания до Франция - в средата на юни и по-късно в период, включващ 22 юли. Той вижда ярки звезди, изгряващи в небето преди зазоряване през юли, за разлика от юни.
При по-нататъшното изследване на небесните явления Ким и екипът му установяват, че около 22 юли 1889 г. формата на Луната преди зазоряване е приличала на тази в картината, като звездният куп Хиади в съзвездието Телец се е издигал на изток заедно с Венера. Анализ на метеорологичните условия показва, че небето би трябвало да е било достатъчно ясно, за да може Ван Гог да е видял тези небесни тела.
Смята се, че Ван Гог е получил пристъп приблизително по това време през юли. Ким и екипът му обаче твърдят, че пристъпът е настъпил по-късно през месеца, въз основа на проучване на писмата между художника и един от братята му. Според Ким в някои от тези писма се споменават насекомите цикади - още една следа, която насочва към по-горещия месец юли.
Изследователите проверяват и потвърждават методите си чрез анализ на нощното небе в други картини, което според Арагон превръща труда им в „задълбочено и действително интердисциплинарно проучване“.
Тъй като Ван Гог е рисувал в ателие в психиатричната клиника, използвайки скици и спомени, „небето вероятно представлява съчетание от множество нощи, както признават и самите автори“, казва Арагон. „Това, което намирам за най-убедително е посланието, че картината не е плод на чиста фантазия. Ван Гог е наблюдавал внимателно истинското небе“, обяснява Арагон.
Въпреки проучванията, Ким все още не е виждал „Звездна нощ“ в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. „Сега, след като статията е публикувана, наистина трябва да отида и да видя „Звездна нощ“ на живо, нали?“, казва той, цитиран от Асошиейтед прес.