Хербарий с 781 вида растения, рядък български ендемит, наречен на негово име, и десетки научни трудове пазят наследството на русенския естественик
Русе ще събере изследователи на природното богатство на България за национална научна конференция, посветена на 160 години от рождението и 100 години от смъртта на Васил Ковачев - един от пионерите на естествените науки у нас. Форумът "160 години Васил Ковачев (1866–1926): Приноси в проучванията върху биоразнообразието на България" ще се проведе на 26 и 27 октомври в Екомузея с аквариум. Организатор е Регионалният исторически музей.
Делото на Ковачев, за когото "Утро" публикува преди седмица голям материал на Толя Чорбаджиева (https://utroruse.com/article/1328704/), продължава да присъства в музейните колекции на родния му град. Запазеният му хербарий съдържа около 900 листа със 781 растителни вида, които се съхраняват в отдел "Природа" на музея заедно със събраните от него находки от фауната. Посетителите могат да видят образци, свързани с изследователската работа на учения, който посвещава значителна част от живота си на изучаването на българската флора и фауна.
Васил Ковачев е роден на 1 януари 1866 г. в Русе. Интересът му към естествознанието се развива под влиянието на неговия учител Вацлав Колар. Следва естествени науки в Новорусийския университет в Одеса, а през 1889 г. се завръща в България. След кратко учителстване във Велико Търново започва работа в Държавната мъжка гимназия в Русе, където прекарва около 20 години в преподаване, събиране на научни материали и изследвания.
Първоначално Ковачев насочва усилията си към растителността на Северна България. Проучва Русенско, Разградско, Търновско, Шуменско и Варненско, включително крайдунавските блата. Публикува 12 статии за местната флора, сред които "Материали по флората на Русенски окръг" от 1900 г., в която описва около 800 растения. В следващите си трудове съобщава и за растения, нови за България.
След 1905 г. все по-голяма част от работата му е посветена на животинския свят. Ковачев създава зоологическа сбирка към кабинета по естествена история на Русенската мъжка гимназия. Сред най-значимите му изследвания са трудовете за херпетологичната, сладководната ихтиологична и бозайната фауна на България. Научната му продукция в областта на зоологията включва 24 труда.
Името на русенеца е свързано и с откриването и описването на растителен вид. Проф. Йозеф Веленовски нарича на него ковачевия зановец (Chamaecytisus kovacevii). Днес растението се среща в Дунавската равнина, Западния Предбалкан и части от Стара планина. То е рядък български ендемит, включен в Червената книга на България.
Ковачев има принос и към организирания научен живот в града. През 1899 г. основава Природоизпитателното дружество в Русе като клон на Софийското дружество. Освен изследовател и преподавател той е бил инспектор и директор, като след 1912 г. работи в София, Пловдив, Хасково и Кюстендил. Поддържа контакти с учени от България и чужбина, сред които Иван Урумов, Анани Явашев, Йозеф Веленовски и датският специалист по бозайници и прилепи Кнуд Андерсен.
В конференцията ще участват специалисти от Националния природонаучен музей при БАН, Регионалния природонаучен музей в Пловдив, Софийския и Шуменския университет, Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, както и музеи в Плевен, Бургас, Чепеларе и Русе.
Докладите ще обхванат природното наследство и музеите, флористиката, растителната география и опазването на растенията, фаунистиката и зоогеографията, както и природата в съвременните български селища.
Програмата включва още посещения на Ивановските скални църкви и Басарбовския скален манастир. Така научният форум ще свърже паметта за русенския учен със съвременните изследвания на природното богатство и неговото опазване.