Победителят при Тутракан - с този ореол остава в историята генерал Пантелей Киселов. Животът му е истинска епопея - от скромното начало в будния дунавския Свищов до върховете на военното изкуство и триумфа, който смая Европа. Не са много имената в историята на България, които носят толкова ярък блясък на военна доблест и стратегически гений.
От търговския чардак към военната униформа
Пантелей Георгиев Киселов е роден на днешния 23 октомври 1863 г. в Свищов. Той е третото от шестте деца в семейството на заможния търговец на зърно Георги Киселов. Фамилията им произлиза от прозвището на дядото - бай Моньо, който като сериозен и навъсен майстор-строител, тежък на приказки и труден като характер, бил наричан Киселия. Баща му, макар и търговец, държи много на образованието и наема за децата си частен учител - даскал Георги Боров.
Докато братята му са буйни и палави, Пантелей е прилежен, сериозен и кротък. Обича науката, учи с увлечение френски език и е любимец на баща си. Но търговията никак не му е по сърце. У него постепенно се развива силно национално чувство - несъмнено под влиянието на учителя Боров, голям патриот и член на местния революционен комитет.
Преломният момент настъпва на 28 юни 1877 г., когато Свищов е освободен от османската власт. По покана на баща му в дома им отсядат няколко руски офицери. Четиринадесетгодишният Пантелей е напълно очарован. Униформите, пушките и разказите за битки събуждат у него едно единствено желание - да посвети живота си на военното дело. Баща му първоначално иска синът му да продължи семейната търговия, но когато разбира, че в София предстои да се открие Военно училище, приема избора му и дори търси съдействие да го запишат.
Съдбата обаче поднася тежки изпитания. Баща му губи няколко решаващи сделки, изпада в тежко финансово и емоционално състояние, заболява нелечимо и умира. Въпреки загубата Пантелей не се отказва. През 1880 г. полага приемни изпити и е приет във Военното училище. Но идва нов удар - при нелепа игра с намерен револвер, брат му го прострелва в корема. Раната не е фатална, но възстановяването е дълго. Ръководството на училището проявява разбиране и запазва мястото му, а амбициозният младеж полага неимоверни усилия да навакса пропуснатото.
На 30 август 1883 г. мечтата му се сбъдва - завършва училище и е произведен в чин подпоручик. Разпределен е в родния си Свищов, в Петнадесета пехотна ломска дружина.
Четири войни и един непоколебим дух
Бойното си кръщение Киселов получава още като млад офицер по време на Сръбско-българската война (1885 г.). Назначен за командир на рота в 3-ти пехотен Бдински полк, той се отличава със защитата на Видинската крепост - подвиг, който поставя началото на неговата бойна слава.
Следват години на усърдна служба: ротен командир в 13-ти пехотен Рилски полк, командир на Свищовския граничен участък, командир на дружина в 8-и пехотен Приморски полк, комендант на София. През 1908 г. подполковник Киселов е изпратен във Франция на едногодишен стаж в 82-ри пехотен полк в Монтаржи - опит, който разширява военния му хоризонт.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) полковник Киселов командва полк в 4-та пехотна Преславска дивизия и се проявява блестящо в Лозенградската операция. В Междусъюзническата война се сражава срещу сърбите на Калиманската укрепена линия, където е тежко ранен.
Триумфът при Тутракан - военното чудо
През Първата световна война генерал-майор Пантелей Киселов се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота си. Начело на 4-та пехотна Преславска дивизия, той е командващ ударната групировка на Трета българска армия срещу Тутраканската крепост.
Тутракан не е обикновен град. Само две години след като е включен в румънското кралство, той е превърнат в истински бастион - тет дьо пон (предмостово укрепление), който държи най-прекия подстъп през Дунав към Букурещ. Обграден от два пояса модерни фортове с множество телени заграждения, ровове и ужасните за пехотата т.нар. вълчи ями, гарнизонът му наброява близо 40 000 души. В очите на военните експерти превземането на тази непристъпна крепост изглежда невъзможно без продължителна обсада, но дори и при нея шансовете се оценяват като илюзорни.
Но Киселов разбива тези представи. На 5 септември 1916 г., след като отлага операцията с един ден, за да осигури по-добра подготовка, той започва атаката. Планът му е брилянтен - насочва главния удар срещу фортове с номера от 5 до 8, където теренът позволява мощна артилерийска подготовка, и паралелна атака към форт 2, чието овладяване отрязва пътя за отстъпление на противника.
В решаващия момент генералът заповядва страховита атака „на нож“. Българската пехота се нахвърля с неудържима ярост. Ужасените румънци напускат цялата първа фортова линия. Само за 33 часа - време, несравнимо по-кратко от очакваното - Тутракан е превзет. На 6 септември, в 18 часа, ген. Пантелей Киселов влиза в освободения град.
Резултатите са смайващи: българската армия пленява 450 офицери и 28 000 войници, заедно с цялото въоръжение на противника. Това е една от най-големите победи в българската военна история - военно чудо, което смая цяла Европа. Наречена е Тутраканската епопея и така е известна и до днес.
Човекът зад пагона
Генерал Киселов не е само блестящ стратег, но и човек с голямо сърце. Той е сред инициаторите за изграждането на мемориала „Военна гробница - 1916“ край село Шуменци, малко встрани от главния път Тутракан-Силистра, където намират вечен покой над 8000 български и румънски войници.
Неговите думи разкриват дълбоката му философия за войната и войника: „Знайте, че само пред лицето на смъртта истината има стойност за войника, офицера, генерала. Само моралният лик на истинския войник достига величието“. „Не в големината на парахода, нито в дебелината на бронята е силата, а в храбростта и самоотвержеността на войниците е победата“.
След Първата световна война генерал Киселов е началник на 3-та Военно-инспекционна област с център Русе. През 1919 г. получава най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата. Малко след това се оттегля от военна служба.
Безсмъртие в паметта на поколенията
Пантелей Киселов умира на 14 октомври 1927 г. в София. Но паметта му е жива. Неговото име е символ на чест, мъжество и любов към Родината.
В негова чест е наречено село Генерал Киселово в община Вълчи дол, Варненско. Бюст-паметник в Тутракан и мемориалът „Военна гробница 1916“ напомнят за подвига му. Потомците му продължават да почитат паметта му.
Генерал Пантелей Киселов остава в историята като Победителят при Тутракан - човекът, който с гений, храброст и непоколебим дух извърши военно чудо и вписа златна страница в българската военна слава. Наричан е „българин от старо време - родолюбив, скромен, неуморен и полезен деец“. И днес, век по-късно, името му продължава да вдъхновява.
По материали от интернет
Вторият Одрин
Тутраканската битка е първото голямо настъпление на Централните сили в Румънската кампания през Първата световна война и завършва с решителна победа на България. Това е вторият Одрин - свръхмодерна крепост, изградена по най-високите тогавашни военни стандарти и по обща преценка непревземаема, но покорена от българската армия.
Сраженията за превземането на Тутраканската крепост се водят от 2 до 6 септември 1916 година.
Ден по-рано, на 1 септември 1916 г., Царство България обявява война на Кралство Румъния, за да си върне Южна Добруджа, окупирана от Румъния през 1913 г. Румъния е превърнала Тутракан в една от най-силните дунавски крепости - 15 форта, 2 отбранителни линии, телени заграждения, вълчи ями, 246 оръдия, 78 картечници.
Атаката е поверена на Трета българска армия, съставена от 4-та Преславска дивизия, бригада от 1-ва Софийска дивизия, Дунавски българо-германски отряд. Общо 55 000 души, 132 оръдия, 53 картечници. Командване: ген. Стефан Тошев, непосредствен ръководител на операцията ген.-майор Пантелей Киселов.
Румъния отбранява окупираната таритория с 15-а и 17-а пехотни дивизии, общо 39 000 души, с командири Михай Аслан и Константин Теодореску.
От 2 до 4 септември българската армия пресича границата и достига главната отбранителна линия. Опитите на румънски подкрепления да пробият откъм Кочмар и Карапелит са разбити от конницата на ген. Иван Колев.
На 5 септември започва главният щурм. В 5:30 часа излита наблюдателен балон, в 6:00 с грохот и тътен тръгва артилерийска подготовка. До вечерта цялата главна отбранителна линия пада.
На 6 септември българските полкове достигат хълма над Тутракан. Ген. Теодореску изоставя войските си и преминава Дунава с лодка. В 15:30 часа гарнизонът изпраща писмо за безусловна капитулация, в 18:30 предаването е факт.
Българската армия пленява 480 офицери и 22 000 - 28 000 войници, по-късно е уточнено, че офицерите са 450, а войниците - 28 000, с цялото въоръжение. Пленен е близо 70% от гарнизона.
Жертвите са около 8000, от които 1800 българи. Други източници сочат 9205 убити/ранени общо за конфликта.
Победата поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. В Румъния се определя като най-срамното поражение в историята й, а на Добруджанския фронт кара румънското командване да откъсне 7 дивизии от настъплението в Трансилвания, което позволява контранастъпление на Централните сили.