Светът е „опасно далеч от целта“ и „вече не може да избегне надхвърлянето на прага от 1,5 градуса по Целзий“ - най-амбициозната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. Това заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш при представянето на годишния доклад на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) за разликата между прогнозните емисии и климатичните цели.
Според доклада, дори ако държавите изпълнят ангажиментите си за намаляване на емисиите на парникови газове, то глобалните температури в края на века ще бъдат с 2,6 градуса по Целзий над равнищата от прединдустриалната епоха.
Прогнозите са по-песимистични от тези в доклада за миналата година, когато се предвиждаше затопляне с 2,3 - 2,5 градуса по Целзий. Това се дължи най-вече на оттеглянето на САЩ, вторият по големина източник на вредни емисии в света, от Парижкото споразумение, както и на актуализирането на оценките за емисиите на парникови газове в миналото.
Ако се вземат предвид единствено действащите политики, без да се отчитат ангажиментите за допълнителни мерки, то глобалното затопляне може да достигне дори 2,8 градуса по Целзий до 2100 г. - два пъти над сегашното му равнище. Междувременно светът вече е изправен пред множество екстремни климатични явления като смъртоносни наводнения, внезапни горещи вълни и неконтролируеми пожари, подобни на тези, които засегнаха Европа през лятото.
„Последиците вече са опустошителни“, но това „не означава, че трябва да се отказваме“, подчертава Гутериш три седмици преди 31-та конференция на ООН по климата (КОП31), която ще се състои от 9 до 20 ноември в Турция.
Емисиите на парникови газове, свързани с изгарянето на въглища, петрол и газ, остават „на рекордни равнища“ през 2025 г. Националните климатични планове и действащите политики са „крайно недостатъчни“, но „разполагаме с необходимите инструменти, за да променим курса и да се отдалечим от ръба на пропастта“, смята представителят на ООН.
Предварителните данни за 2025 г. показват увеличение на емисиите в САЩ, Индонезия и Китай и намаление в Индия, Русия и ЕС.
Вече няма възможност затоплянето да бъде задържано под 1,5 градуса по Целзий“, се посочва в доклада след „десетилетия на недостатъчни действия в областта на климата“, особено от страна на богатите държави от Г-20, които са отговорни за три четвърти от емисиите.
„Това е исторически провал за политическите лидери. Научните данни са ясни от десетилетия, но правителствата предпочетоха да протакат, вместо да действат. Последиците ще се измерват в загубени човешки животи, а не само в градуси на затопляне“, заяви с огорчение Мохамед Аду, директор на организацията „Пауър шифт Африка“ (Power Shift Africa), която работи за мобилизиране на усилията за справяне с климатичните промени в Африка.
Учените предупреждават, че всяко допълнително повишаване на глобалната температура над 1,5 градуса по Целзий увеличава честотата на екстремните метеорологични явления и вероятността от необратими промени на планетата – от загиването на кораловите рифове до размразяването на пермафроста.
Въпреки това докладът разглежда и по-благоприятен сценарий, при който глобалното затопляне ще достигне пик от 1,7 - 1,8 градуса по Целзий, преди отново да спадне под 1,5 градуса до 2100 г.
За да бъде постигнат този резултат, глобалните емисии трябва да се понижат с 18 на сто до 2030 г., с 45 на сто до 2035 г. и с 69 на сто до 2040 г. спрямо равнището им през 2025 г.
За сравнение, изпълнението на сегашните климатични ангажименти ще доведе до намаление на емисиите само с 5 - 8 на сто до 2030 г. и с 11-15 на сто до 2035 г., посочва ООН.
„Настъпи решаващият момент и той е именно сега, а не по-късно“, заяви изпълнителният директор на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) Ингер Андерсен, като предупреди, че „възможността за действие постепенно се затваря“.
За тази цел държавите трябва да „надградят“ над вече постигнатия напредък - световният капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници се е увеличил три пъти по-бързо от очакваното, а внедряването на фотоволтаични слънчеви системи е нараснало седем пъти – и да „ускорят значително темпа“ на действията, които предприемат, смята Ан Олоф, една от авторките на доклада.
Въпреки това продължават да съществуват пречки, особено по отношение на постепенното прекратяване на използването на изкопаеми горива, при което „не се наблюдава напредък, съответстващ на необходимото“, подчертава Олоф, както и по отношение на обезлесяването.