Колко ток харчи бойлерът и има ли смисъл да го изключваме през деня?

Много домакинства изключват бойлера сутрин и го включват вечер с надеждата да намалят сметката за електричество. Други предпочитат да го оставят постоянно включен. Кой подход е по-икономичен? Отговорът зависи от количеството използвана топла вода, изолацията на уреда и времето, през което не се нуждаем от него.

Бойлерът е един от уредите в дома, около които съществуват най-много противоречиви съвети. Според едни постоянното му включване води до излишни разходи. Според други изключването е безсмислено, защото при повторното загряване уредът изразходва цялата спестена енергия.

Истината е малко по-различна. За да я разберем, трябва да разграничим енергията, необходима за загряването на водата, от тази, която бойлерът губи, докато я поддържа топла.

Колко електричество е необходимо за загряване на 80 литра вода?

Да вземем един от често използваните домашни варианти – електрически бойлер с вместимост 80 литра и нагревател с мощност 2000 вата.

Да предположим, че водата постъпва с температура 15 градуса и трябва да бъде загрята до 60 градуса.

За повишаването на температурата на 80 литра вода с 45 градуса теоретично са необходими приблизително 4,2 киловатчаса електроенергия.

Ако нагревателят е с мощност 2 киловата, самото загряване би отнело малко повече от два часа при идеални условия.

В реалността времето и потреблението могат да бъдат по-големи заради топлинните загуби и особеностите на уреда.

Същата сметка за различни вместимости изглежда така:

Това са приблизителни физични изчисления, а не измерено потребление на конкретен бойлер.

Важно е и друго: в ежедневието рядко загряваме целия обем от напълно студена вода. Част от водата остава топла, а при използване в бойлера постъпва нова студена вода.

Защо бойлерът харчи ток, дори когато никой не използва топла вода?

Дори най-добре изолираният бойлер постепенно отдава топлина на околната среда.

Когато температурата на водата спадне под зададената стойност, термостатът включва нагревателя за известно време.

Това потребление се нарича загуба при поддържане на температурата.

Колко голяма ще бъде тя зависи от няколко фактора: качеството и дебелината на изолацията, вместимостта, температурата на водата и тази в помещението.

Затова два бойлера с еднакъв обем могат да имат различно потребление, въпреки че и двата загряват водата до една и съща температура.

По-икономично ли е да го изключваме?

Ако бойлерът бъде изключен за определено време, водата в него постепенно ще изстива.

Когато го включим отново, нагревателят ще трябва да възстанови изгубената топлина.

Това обаче не означава, че изключването непременно е безсмислено.

Докато водата изстива, температурната разлика между нея и помещението намалява. В резултат топлинните загуби също постепенно намаляват.

Следователно изключването може да спести част от енергията, която иначе би се използвала за постоянно поддържане на зададената температура.

При добре изолиран съвременен бойлер и кратко отсъствие спестяването може да бъде малко.

При по-дълги периоди без използване на топла вода разликата може да стане по-значима.

Американското министерство на енергетиката също посочва, че таймерите при бойлерите влияят основно върху топлинните загуби при съхранение, а не върху енергията, необходима за загряване на използваната вода.

Колко можем да спестим за един месец?

За да отговорим точно, трябва да знаем колко енергия губи конкретният бойлер, докато поддържа водата топла.

Нека използваме условен пример.

Ако един уред губи средно 1 kWh на денонощие при постоянно поддържане на температурата, за 30 дни това са 30 kWh.

Това не означава, че изключването през нощта ще спести всичките 30 kWh. Реалното намаление зависи от часовете без подгряване и от това колко бързо изстива водата.

За да разберем стойността на потребената енергия, трябва да умножим киловатчасовете по крайната цена за един киловатчас от своята сметка за електричество.

Така можем да сравним различни режими, без да разчитаме на обещания за определен процент икономия.

Има ли смисъл от нощната тарифа?

Ако домакинството използва двутарифно отчитане и нощната електроенергия е по-евтина, загряването в часовете с по-ниска цена може да намали разхода.

Тук обаче трябва да разграничим две неща.

Преместването на потреблението в по-евтини часове намалява цената, която плащаме, но не означава непременно, че използваме по-малко електроенергия.

При бойлер с достатъчно добра изолация и подходящ обем тази стратегия може да бъде удобна.

Но ако семейството използва много топла вода през целия ден, ограничаването на часовете за подгряване може да доведе до недостиг.

Защо най-голямата икономия често е другаде?

Електроенергията, необходима за загряването на водата, зависи пряко от нейното количество.

Ако използваме по-малко топла вода, намаляваме енергията, необходима за загряването на новопостъпващата студена вода.

Например загряването на 20 литра вода от 15 до 60 градуса изисква приблизително 1,05 kWh.

Това означава, че продължителността на къпането, дебитът на душа и течовете от крановете също оказват влияние върху общия разход.

Икономията не зависи само от това кога включваме уреда, а и от количеството топла вода, което действително използваме.

Внимание с прекалено ниските температури

Намаляването на температурата може да ограничи топлинните загуби, но не бива да се прави без оглед на безопасността.

Водата, която продължително се задържа в определен температурен диапазон, може да създаде условия за развитие на бактерии, включително легионела.

Американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) посочват, че по-високите температури на съхранение ограничават този риск, но същевременно увеличават опасността от изгаряне.

Затова настройките трябва да бъдат съобразени с инструкциите на производителя, характеристиките на водопроводната система и подходящите мерки срещу изгаряне, включително термостатични смесителни вентили, когато са необходими.

Не е разумно температурата да се намалява произволно само с цел икономия.

Как да проверим разхода на собствения си бойлер?

Най-надеждният начин е чрез измерване.

При подходящо монтиран електромер или отделен измервател за бойлера може да се проследи колко електричество използва уредът при сходни условия.

Един тест може да сравни няколко дни с постоянно включен бойлер и няколко дни с предварително определен график за подгряване.

Важно е количеството използвана топла вода, зададената температура и останалите условия да бъдат приблизително еднакви.

Сравнението ще бъде по-показателно от предположенията.

Измервателните устройства трябва да са подходящи за мощността и начина на свързване на бойлера. Монтажът на таймери и електрически измерватели по силовата верига е работа за квалифициран специалист.

Какъв е изводът?

Няма едно универсално правило, което да е най-икономично за всички домакинства.

Постоянно включеният бойлер предлага удобство и винаги готова топла вода, но компенсира топлинните загуби през целия ден.

Изключването за продължителни периоди може да намали част от тези загуби, особено когато топла вода не е необходима. При кратки отсъствия ефектът може да бъде ограничен.

А при двутарифно отчитане значение има не само количеството използвана електроенергия, но и часовете, през които се използва.

Затова по-полезният въпрос не е просто дали бойлерът трябва да стои включен постоянно, а колко топла вода използваме, колко добре е изолиран уредът и кога действително имаме нужда от нея.

Именно тези три фактора могат да ни помогнат да вземем разумно решение, без да жертваме удобството и безопасността у дома.