Те са свързани със „замразяването“ на минималната работна заплата и промените при отчитането на трудовия стаж, както и с новата формула за заплатите на младшите магистрати, която ги обвърза с възнагражденията на депутатите.
Също така отхвърли искането за установяване на противоконституционност в цялост на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и за §46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г..
Делата са образувани по искания на народни представители от 52-рото Народно събрание и на омбудсмана.
Относно измененията за Кодекса на труда съдът прие, че изменението не е пряко обвързано с приходите и разходите в държавния бюджет за 2026 г.
Във връзка със Закона за съдебната власт съдът прие, че макар изменението да е обосновано от обща цел и да е направено със закон, доколкото влиза в сила на 31.07.2026 г. и изменя трайно установен законов механизъм за определяне на възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, то надхвърля конституционно допустимата обвързаност със закона за държавния бюджет за 2026 г. Изменението е в нарушение на конституционното изискване на чл. 133 от Конституцията за стабилност на статуса на съдиите, прокурорите и следователите.
В заседанието са участвали 11 конституционни съдии. Решението е подписано с особени мнения на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети относно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда и на съдия Орлин Колев относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Решението е подписано със становища на съдия Орлин Колев относно чл. 355, ал. 1 – 4 от Кодекса на труда, на съдиите Атанас Семов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети и на съдия Галина Тонева относно чл. 218, ал. 2 от Закона за съдебната власт.