По думите на издателите към предговорите си доц. Лозанов прибавя политически коментари, които разказват за това как сме се изправили пред риска да загубим трудно придобитата си национална свобода и как този път тя да не ни бъде отнета насила, както след 9 септември, а сами да се откажем от нея.
Според автора основата на книгата е въпросът за свободата и за това какво е необходимо, за да може да се прави изкуство.
„Идеята е, че това е книга от предговори, или по-точно първите 250-300 страници са предговори, които аз съм писал през годините, свързани преди всичко с книги на фотографи, художници и писатели“, каза пред БТА доц. Лозанов. Сред творците, за чиито издания е писал предговори, са Георг Волц, Георги Нейков, Емил Стойчев, Павел Койчев, Греди Асса, Ясен Гюзелев. Към тези текстове е включена и статия, която представлява „предговор за предговора“ – теоретичен и критически поглед към предговора като жанр и специфика.
Освен литературната и художествена критика, изданието съдържа публицистични текстове, които изграждат социалния и политически контекст на съвременността. „Тъй като в тази книга аз се занимавам основно с въпроса за свободата, която е необходима, за да може човек да прави изкуство – тя е материал за изкуството и че без свобода то не може да се случи, се проследява борецът за свободата в различни ситуации и различни общества. В предишното тоталитарно общество, където естествено трябва да оказваш съпротива, за да постигнеш свобода, и после в съвременното общество, където свободата става въпрос на избор. И публицистичните текстове се занимават с това, че има риск ние самите да изберем да живеем в несвобода“, каза още доц. Лозанов. По думите му обобщението на книгата е, че тя е „за таланта да правиш изкуство и за бездарието да правиш история“.
„Има една тенденция, която за съжаление става все по-устойчива и тя не е само българска, а е и световна – в това върховенството на правото, без което няма демокрация, да бъде подменено с правото на силата. И с появата отново на велики сили, които да решават съдбата на останалите, и с поява на правителства, които да подкрепят руската агресия в Украйна, което аз свързвам с отказ от демокрация, а това значи от свобода“, каза още Лозанов. Според него тази ситуация се е появила след първата година от началото на войната, когато „пропагандата успя да наложи друг тип мислене за това кой е жертвата и кой е агресорът в тази война“.
Авторът допълни, че третият елемент в книгата е виртуален дневник с извадки от негови публикации в социалните мрежи по важни за обществеността теми, предимно в публичен план. Всички тези три нива се събират, за да очертаят цялостната картина и среда, в която се създава изкуството днес.
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София в семейство на архитекти. През 1981 г. завършва „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Работи до 1989 г. в списание „Българско фото“, а след това е заместник-главен редактор на вестник „Култура“ до закриването му през 2018 г. В последните две години от съществуването на списание „Егоист“ е негов главен редактор. Доцент е във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ от 1994 г., където два мандата е бил ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“. Шест години е бил председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция. Дванадесет години е бил член на националния медиен регулатор (НСРТ, СЕМ), шест от които - негов председател. От 2018 г. работи в БТА, а от 2021 г. е главен редактор на списание ЛИК. Автор и съставител е на десетки научни и публицистични книги и на стотици статии и студии.
/ЕМС/