„Въпреки че българо-унгарските отношения имат повече от хилядолетна история, десет години са важен крайъгълен камък дори в тази дългогодишна история. Това е добър повод да погледнем назад към отношенията между нашите народи. Нещо повече, без преувеличение можем да кажем – към приятелството между тях, което през 2016 г. получи и официално признание, когато унгарският парламент обяви 19 октомври за Ден на българо-унгарското приятелство“, заяви тя.
По повод годишнината заместник-омбудсманът отправи специални поздрави към сънародниците си от български произход и към гостите на събитието. Тя приветства и присъстващите представители на българските власти.
„Макар началото на отношенията между нашите народи да се губи в мъглата на древната история, множество белези показват, че нашите предци са поддържали контакти още преди заселването в днешните им родини, като културите им са си оказвали взаимно влияние“, каза тя.
„Приемането на християнството е било съдбоносно събитие в историята и на двата народа. То е означавало залог за тяхното оцеляване и принадлежността им към Европа. Въпреки че българите са приели източния клон на християнството, а унгарците – предимно неговия западен клон, през Средновековието двете държави са били свързани с тесни и многостранни отношения“, посочи Гьоней.
Като пример за политическите връзки между двете държави тя даде съюза между цар Симеон Велики и княз Арпад в началото на 10. век.
Неслучайно 19 октомври се превръща в Ден на българо-унгарското приятелство. Това е празникът на светеца покровител на България – свети Йоан Рилски Чудотворец, каза тя.
„Връзката между двата народа не е прекъсвала и по-късно. По време на османското завоевание българи пристигат в Унгария на няколко вълни, особено в Трансилвания и Банат“, посочи заместник-омбудсманът.
Гьоней припомни и личността на Ищван Дуньов, известен и като Стефан Дуньов, когото определи като несправедливо рядко споменавана фигура от общата история. Роден в семейство на банатски българи, той участва в Унгарската революция и борбата за свобода през 1848–1849 г., по-късно става полковник при Гарибалди, а след това и съратник на Лайош Кошут в емиграция.
Заместник-омбудсманът обърна внимание на заселването на българските градинари в големите унгарски градове през втората половина на 19. век. Според нея тази страница от общата история има трайно отражение върху развитието на зеленчукопроизводството и кулинарните традиции в Унгария.
„На този етап позволете да направя една лична бележка. Моето приятелство с българския народ започва още от детството ми, когато прекарвах част от летните си ваканции в българския курорт Слънчев бряг и се запознах с шопската салата, принцесите с български кашкавал и гювеча. Спокойно мога да кажа, че моите симпатии към българо-унгарските отношения имат доста вкусни корени“, разказа тя.
В заключение заместник-омбудсманът потърси обяснение за устойчивостта на българската общност в Унгария в завета на един от нейните първи организатори.
„Тайната на нейното съхраняване и просперитет може би се крие в думите на първия председател на Дружеството на българите в Унгария Лазар Иванов: „Бъдещето се гради не само с мотика, а с вяра в Бога и отворени очи“, каза Гьоней.
След речта си Лаура Гьоней покани официалните гости и останалите присъстващи да разгледат изложбата, посветена на Деня на българо-унгарското приятелство.
Темата на тазгодишното издание е „Медии и водачи“. Във форума, който ще премине в унгарските градове Будапеща и Естергом, присъствено и онлайн се очаква да се включат участници от 25 държави, включително България. Сред тях са 47 журналисти от 32 българоезични медии и емисии по света, от две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. Участие са потвърдили и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, „СОФ Кънект“ – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Национален дарителски фонд „13 века България“.