Редовните археологически разкопки за 2026 г. приключиха през октомври. Те са ръководени от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, финансирани са по проект на Министерството на културата и са подкрепени от Община Ивайловград.
Досегашните находки са дали основание на археолозите да предположат, че комплексът, разположен край река Арда, е бил важно духовно средище и религиозен център в Западна Тракия. Резултатите от сезона през 2026 г. подкрепят тази хипотеза и показват, че животът в местността през Античността е бил организиран около дейността на храмовия комплекс.
Разкритият храм е с дължина 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток–северозапад. Състои се от три помещения, свързани с входове. В най-голямото е разположен олтарът, в средното – жертвеникът, а третото е предназначено за съхранение на дарове. Според археолозите особеното научно значение на откритието е в разположението на тези елементи по една линия, което позволява да се проследи организацията на езическото храмово пространство.
Проучването на културните пластове показва, че езическите практики са продължили и в период, когато християнството постепенно се утвърждава като водеща религия в Римската империя. През 392 г. император Теодосий I издава едикт, с който забранява извършването на езически религиозни обреди. Според археолозите храмовият комплекс край Ивайловград е бил опожарен в средата на V век, вероятно в резултат на религиозните промени през периода.
Важна следа за предназначението на храма е откритият мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. По данни на изследователите подобна композиция се установява за първи път. Находката насочва към възможна връзка между храма и култовете към тези божества.
Допълнителни насоки за тълкуването на обекта дават водният канал около целия храм и близостта на река Арда. Въз основа на тези особености археолозите допускат, че на мястото може да е функционирал нимфеум – светилище, посветено на нимфите.
Според изследователите архитектурните характеристики, хронологията и откритият релеф позволяват да се предположи, че в „Балък дере“ се е намирал един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия. Находките допринасят за проучването на култовата архитектура и религиозните вярвания в региона през Късната античност и очертават възможности за бъдещи археологически изследвания.
/ВСР