Сондата Ем Ем Екс (Martian Moons eXploration, MMX) - плод на сътрудничеството между Японската космическа агенция (ДЖАКСА), френския Национален център за космически изследвания (CNES), НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) и Германския аерокосмически център (DLR), може също така да допринесе за полагането на основите на бъдещите изследвания с участието на хора.
Ракетата Ейч 3 (H3), пренасяща сондата Ем Ем Екс, както и два френски апарата – роувър и спектрометър, трябва да излети от космическия център Танегашима в южната част на Япония във вторник в 04:41 ч. (19:41 ч. по Гринуич в понеделник), според плановете на Японската космическа агенция.
След пътуване с продължителност около една година сондата ще престои три години в близост до Марс, като ще се позиционира в орбита около Фобос – една от двете луни на Червената планета, на разстояние от около 6000 километра от нея. След това тя ще кацне на спътника, за да събере поне 10 грама материал.
Роувърът, наречен Идефикс - на кучето от известната поредица комикси "Астерикс", първо ще извърши наблюдения на повърхността и ще послужи като разузнавач за сондата, за да ѝ гарантира безопасно кацане.
Спектрометърът MIRS, разработен от френския Национален център за космически изследвания и Парижката обсерватория PSL, ще помогне на учените да изберат най-интересните места за вземане на проби, отбелязва Антонела Баручи, астроном и научен ръководител на този проект.
„Вземането на проби от Фобос ще бъде първото по рода си събитие в света“, каза на свой ред ръководителят на проекта Ем Ем Екс Ясухиро Кавакацу.
От Японската космическа агенция посочват, че мисията ще проучи и възможността Фобос да се използва като „естествена космическа станция“, след като бъдат определени изискванията за полет до Марс и обратно – елемент, който е от съществено значение за изследването на тази планета от хора.
Преди да се върне на Земята, мисията ще трябва да наблюдава и другата луна на Червената планета, Деймос, без да каца на нея.
От Японската космическа агенция се надяват, че сондата Ем Ем Екс ще разкрие как са се образували Марс и двете му луни – информация от първостепенно значение за разбирането на раждането на Слънчевата система.
Според една от теориите – тази за „гигантския сблъсък“, спътниците са се формирали след удар на небесно тяло с Марс. Хипотезата за „улавянето“ пък допуска, че те са били астероиди, уловени от марсианската гравитация.
„Мисията Ем Ем Екс ще хвърли светлина върху механизмите за пренос, чрез които вода, летливи елементи и органични съединения са били доставени от външните региони на Слънчевата система към вътрешните скалисти планети Меркурий, Венера, Земята и Марс. Тези процеси вероятно са изиграли ключова роля за формирането на годни за живот условия на тези светове“, обясни по-рано през годината пред АФП френският астрофизик Патрик Мишел, научен директор в Националния център за космически изследвания.
„Ако Деймос и Фобос наистина са останки от тези ранни транспортни системи, те биха могли да съдържат улики за самия произход на живота или, по-точно, за преноса на материали, които са били решаващи за възникването на такъв на скалистите планети“, добави той по време на подготовката на мисията.
Япония вече има опит с връщането на космически проби - най-вече благодарение на сондата "Хаябуса-2", която през 2020 г. донесе 5,4 кг скали и прах, събрани от астероид, намиращ се на стотици милиони километри от Земята.
Американската и китайската космически агенции също участват в надпреварата за връщане на Земята на скални проби, събрани от повърхността на Марс.
Марсоходът "Пърсивиърънс" на НАСА, който изследва Червената планета от 2021 г., вече е събрал проби, готови за връщане на Земята. Мисията обаче беше фактически прекратена от администрацията на президента Доналд Тръмп след гласуване в американския Конгрес през януари.
Китай на свой ред обяви, че изстрелването на космическия апарат "Тянвън-3" е планирано за около 2028 г., като целта е до 2031 г. да бъдат доставени проби от Марс - евентуално преди завръщането на японската мисия Ем Ем Екс.