Часове преди закриването на юбилейното издание на фестивала, Българската телеграфна агенция (БТА) представи октомврийския брой на списанието си ЛИК „100 години „Варненско лято" на музикалната сцена“ в Националния пресклуб на БТА във Варна.
Фестивалът „Варненско лято“ започва като Български народни музикални тържества във Варна. Началото поставят членовете на Културно-просветното читалищно дружество в града, основано през 1926 г. по инициатива на група граждани, сред които проф. Цани Калянджиев, проф. д-р Янаки Арнаудов, д-р Чакъров, Велислав Чернев, Добрин Василев, Димитър Димитров, Георги Герчев. Това сочат данни от Държавен архив-Варна и материали, събрани от д-р Любомир Кутин в сайта „Дигитален каталог на фестивалите“.
Едно от първите им предложения, представено още през юни 1926 г., е да се организира проява, която да допринесе за културното и курортно развитие на града и да се повтаря ежегодно през летния сезон. Първоначално от дружеството мислят за създаване на граждански хор и оркестър, но после се насочват към идеята за летни музикални тържества, която се възприема и от музикантите в града. На редовните събрания на комитета се обмисля план за осъществяването ѝ. В едно от тях се включва музикалният критик Иван Камбуров, който по това време е във Варна да държи сказки за Народните четения. Тъй като е близък с музикалните кръгове в столицата, му се възлага задачата да представлява музикалния комитет на Културно-просветното читалищно дружество и да бъде връзка между Варна и София, където също се устройва музикален комитет, който да работи по организацията на тържествата край морето и определянето на тяхната програма. В него влизат Добри Христов, Панчо Владигеров, Георги Атанасов, Венедикт Бобчевски и Иван Камбуров.
За първото издание на тържествата са поканени Софийската филхармония и оркестъра на Лейбгвардейския полк с увеличен състав от София и Варна и Плевенският хор при църквата „Св. Параскева“, дирижиран от Иван Сорокин. Участие в Общобългарските музикални тържества вземат и Христина Морфова, Добри Христов, Андрей Стоянов, братя Владигерови, Венедикт Бобчевски и други видни представители на музикалното изкуство. Общо изпълнителите достигат около 150 души.
Новото събитие получава подкрепа от царя, който става негов патрон. Комитетът иска от кмета безплатното ползване на летния общински театър за датите 24, 25, 27, 29 и 31 юли и 1 август, между 18:00 и 20:00 ч., когато ще бъдат дадени концертите. Ангажира се чистият приход да послужи за създаването на фонд за уреждане на бъдещите тържества. Председателят Цани Калянджиев пише и до министъра на народното просвещение с молба да ходатайства пред Министерски съвет да отпусне еднократна помощ от 50 хиляди лева и да разреши на участниците в тържествата да пътуват със 75% намаление по Българските държавни железници до Варна и обратно. В крайна сметка, първата изплатена сума от Министерството на народното просвещение, е в размер на 30 хиляди лева с постановление на Министерския съвет от 19 юли 1926 г.
Изработен е специален „Позив към българския народ“, в който организаторите заявяват желанието си тържествата да положат началото на трайна музикална традиция и да превърнат Варна в лятно средище на българската музика. Позивът и афишът на събитието са разпространени из цяла България.
Първите Народни музикални тържества във Варна са открити на 23 юли 1926 г. от министъра на народното просвещение с официална реч. Той посещава всички концерти и дори командирова специален човек от министерството, който да проучи организацията, за да се избегнат в бъдеще всички спънки и грешки. В продължение на 10 дни са представени 6 концерта (3 симфонични, 2 камерни и 1 хоров). Поради огромния успех, по желание на публиката са повторени камерен и вокален концерт.
По думите на д-р Любомир Кутин, който подготвя летопис на музикалния фестивал „Варненско лято“, първото издание има внимателно изградена програма, съчетаваща българско музикално творчество, европейска класика, симфонична и камерна, хорова и вокална музика, авторски концерт, както и публична лекция, което показва, че тържествата са замислени не само като любопитно зрелище, а като обществена и културна кауза. Откриването започва с изпълнение на националния химн от Гвардейския оркестър и Тържествен марш от Добри Христов, дирижиран от композитора.
Лекция „Представители на българското музикално творчество“ изнася Иван Камбуров. Панчо Владигеров дирижира своя Марш из музиката към „Сънна игра“ от А. Стриндберг. Вторият фестивален ден е изцяло посветен на съвременното българско симфонично творчество с изпълнения на Увертюра „Лисец“ от Димитър Хаджигеоргиев, Симфония № 1 в сол минор от Никола Атанасов, Симфонична фантазия „Тутраканска епопея“ от Добри Христов. Българска вокална и хорова музика е в основата на проявата на 1 август, а предишния ден има авторски концерт на Панчо Владигеров с участието и на Любен Владигеров - цигулка. Те изпълняват Соната за цигулка и пиано в ре мажор, оп. 1; „Богдане“ - екзотична прелюдия, оп. 17 № 2; „Есенна елегия“, оп. 15 № 2; „Ориенталски танц“, оп. 17 № 3; Бурлеска за цигулка и пиано, оп. 14; „Хоро“ и „Ръченица“, оп. 18; Българска рапсодия „Вардар“, оп. 16.
Второто издание на Музикалните тържества
Подготовката му е обсъдена на 21 май 1927 г. в Държавната музикалната академия с представители и на Българската народна опера, Българския музикален съюз, Съюза на професионалните музиканти и делегати от Варненската градска община. Учредяват се финансов, артистичен, увеселителен и административен комитет към Културно-просветното дружество, за да се помогне за организацията. Второто издание започва на 31 юли 1927 г. и продължава до 7 август. Програмата се разширява и към хоровата, соловата и камерната музика са прибавени два оперни спектакъла на Софийската опера.
Откриването е с участието на сборен хор от Музикално дружество „Морски звуци“ и катедралния хор и Христо Панчев, който изнася лекция „Романтиката в музиката и в нейната околна среда“. Николай Николаев дирижира химна. На 1 август има камерен концерт с Иван Цибулка, Иван и Тодор Торчанови. Следват вокален концерт на М. Милкова – Петър Золотович и Ат. Иванов, и солов концерт на Сл. Попов, Ас. Вапорджиев, Л. Сокерова и Н. Найденов. В следващите два дни има оперни представления, а на 7 август – градинско увеселение. Афишът за вторите тържества е дело на художника-маринист Христо Каварналиев срещу хонорар от три хиляди лева.
Според Кутин през 1927 г. се очертават няколко основни характеристики на бъдещото „Варненско лято“ като приемственост, съчетаване на местни и национални художествени творци и трупи, разнообразие между хорова, солова, камерна и оперна музика, връзка между художествената програма и просветителската мисия.
За третото издание
Репортаж във „Варненски общински вестник“ съобщава, че тържествата са открити на 31 юли 1928 г. в буквално препълнения Летен театър пред многобройна и разнообразна публика. Новата българска музика е поставена редом с европейския класически репертоар и публична лекция. Акцент е паметна вечер на 4 август по повод 100 години от смъртта на Франц Шуберт, в която има лекция на Андрей Стоянов, клавирна, вокална, камерна и симфонична музика.
За тържествата през 1928 г. е осигурено участието на Лиляна Добри Христова (срещу хонорар от 5 хиляди лева и безплатни билети от Париж и София), проф. Добри Христов, Сашa Попов, Георги Атанасов, Андрей Стоянов, Христина Морфова и Людмила Прокопова. Във варненския печат тази година се поставя въпросът за необходимите материални средства, държавната подкрепа и устойчивостта на начинанието. Отбелязва се, че художественият успех и общественият интерес са очевидни, но остава открито кой и по какъв начин ще гарантира бъдещето на тържествата.
На 25 юли 1929 г. във Варна се откриват Четвъртите народни музикални тържества.
Те предлагат на публиката срещи със Симфоничния академически оркестър при Държавната музикална академия, Русенския катедрален хор и редица именити изпълнители. Четири години след поставянето на началото събитието вече не е просто ежегоден сбор от концерти. В предварително обявената програма се разпознава ясна последователност на класически, модерни, български автори, хорово изкуство, родна художествена песен. Началото отново е поставено с българска музика, като след просветителските лекции през първите три години, през 1929 г. откриването добива по-концентриран концертен характер.
На 30 юли има български симфоничен концерт, който е една от кулминациите на тържествата. Представени са трима от най-значимите съвременни композитори - Петко Стайнов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров, който е не само автор в програмата, а дирижира собствените си произведения. Фестивалът насърчава създаването на нова музика с конкурс за три нови композиции. Поставя се задачата за привличане на нова публика извън кръга от специалисти и ценители.
Петите народни музикални тържества
се провеждат от 2 до 9 август 1930 г. Програмата събира хорово и вокално изкуство, симфонична музика, четири оперни спектакъла, българска драма и мащабна художествена изложба. Тържествата започват да се превръщат в общоградски празник на българската култура. Гостуването на германския диригент Херман Щанге придава международен характер на събитието. Между оперните вечери е представен и самостоятелен симфоничен концерт с три мащабни произведения от немския и австрийския репертоар.
Вместо обичайното участие на оркестър, първата вечер поставя в центъра организираното хорово движение и съчетава български произведения с европейска хорова музика. Според специализирания печат интересът е толкова голям, че Летният театър с приблизително 1500 места се оказва недостатъчен за част от концертите и спектаклите. Почти целият художествен състав на Софийската опера участва в тържествата, но институцията е ясно представена като гостуващ партньор в общата програма.
През юли 1931 г. се провеждат Шестите народни музикални тържества
Програмата събира хоров концерт, симфонична музика, три оперни постановки на Софийската опера, две представления на Народния театър и Втората обща художествена изложба на българските художници. Намерението е изложбата да представи развитието на българското изкуство както пред гражданите на Варна, така и пред летовниците, но рецензия във вестник „Черно море“ коментира, че подборът е слаб, произведенията са недостатъчно представителни и липсва участие на част от големите ни имена. Кутин посочва, че тържествата вече са развит фестивален модел, който изгражда връзки между различни градове и национални културни институции като Софийската опера и Народният театър.
През 1932-1934 г. фестивалът се сблъсква с първото сериозно сътресение, като прекъсва провеждането си за три години.
Между 1935 и 1939 г. Музикалните тържества във Варна преминават през важен етап от историята си. В рамките на пет години проявата се възражда след прекъсване, разширява програмата си, включва повече жанрове и изпълнители и през 1938 г. вече е представена като международен музикален фестивал. Поставя се за цел разширяване към европейския и международния музикален живот, включително тематично представяне на славянската музика. Запазва се първоначалния замисъл за национален преглед на българското творчество, но постепенно е разширен чрез засиленото присъствие на чуждестранна музика и изпълнители, което се вписва към новата политика на страната, ориентирана към международни контакти и към представяне на България като част от европейското културно пространство.
Основен участник в програмата през 1935 г. е Академическият симфоничен оркестър при Държавната музикална академия под диригентството на Саша Попов. В продължение на десет дни са представени симфонични, камерни, вокални и хорови концерти. На 4 август се провежда музикално-литературната вечер „Походът на боевете на полския крал Владислав Варненчик през 1444г. край Варна“, а на 5 август се представя „Славянски симфоничен концерт“.
Особено място в програмата заема българската музика. Сред произведенията са „Тракийски танци“ от Петко Стайнов, Симфония № 1 в сол минор от Никола Атанасов, Българската рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров и „Капричио“ от Веселин Стоянов. Наред с тях са изпълнени произведения на Бетовен, Вебер, Шопен, Чайковски, Дворжак, Григ, Шуберт, Сметана, Глазунов, Регер, Мосолов, Дюка, Респиги и Вагнер. Така програмата поставя българското музикално творчество редом до произведения от европейския репертоар.
Сред изпълнителите през 1935 г. са пианистите Тамара Янкова, Сава Савов и Менахем Бенсусан, певците Михаил Попов, Цветана Табакова и Елисавета Йовович-Ковачевска, виолончелистът Славко Попов, както и хор „Морски звуци“ с диригент Васил Попов. Заключителният концерт на 10 август обединява Академическия симфоничен оркестър и хор „Морски звуци“.
През 1936 г. Музикалните тържества са от 10 до 18 август. Програмата включва Царския военен симфоничен оркестър, Варненския народен театър, дамския хор „Добри Христов“ и редица утвърдени български музиканти. Сред основните прояви е авторската вечер на Панчо Владигеров, както и представянето на драматическата поема „Манфред“ от Джордж Байрон с музика от Роберт Шуман. Провеждат се още камерен концерт с участието на Панчо Владигеров на пианото, Надя Ковачева-Павлова и проф. Саша Попов на цигулка, както и Мишо Лефтеров на пиано.
През 1937 г. тържествата са в дните от 1 до 8 август и вече демонстрират още по-голямо жанрово разнообразие. Наред със симфоничната и камерната музика програмата включва български фолклор, театър и художествени концерти в Общинския летен театър. Основен участник отново е Царският военен симфоничен оркестър под диригентството на Саша Попов. Сред солистите са цигуларката Недялка Симеонова, пианистката Лили Херц, сопраното Женя Данова, цигуларите Васил Стефанов и Петър Христосков, както и изпълнители на български народни песни и инструменти.
Откриването поставя в една програма музиката на Пьотр Илич Чайковски и Петко Стайнов. В следващите дни звучат произведения на Бетовен, Брамс, Бах, Моцарт, Лист, Хендел, Вебер, Пучини и Йохан Щраус. Особено място има „Битовата вечер“, в която са представени народни танци, песни и традиционни инструменти. Така изданието от 1937 г. показва ясно търсенето на връзка между европейския симфоничен репертоар, българската музика и традиционната култура. Наред с вече утвърдените имена на българската музикална сцена се включват и изпълнители, които впоследствие ще заемат значимо място в музикалния живот на страната.
Особено важна е 1938 г., когато Музикалните тържества придобиват ясно изразен международен характер. Запазените афиши вече ги представят като „I международни музикални фестивали“. Програмата значително се разширява и включва симфонични и камерни концерти, вокални и инструментални рецитали, театрални спектакли, прояви на открито, фолклорни вечери и участия на български и чуждестранни изпълнители.
Сред проявите през 1938 г. са концерти на Царския военен симфоничен оркестър под диригентството на Саша Попов, театрални постановки на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, концерти на български инструменталисти и вокални изпълнители, както и участия на артисти от други страни. Гостуват Еден Партош, Ирене Золтан, Мария Койле, Жан Шенфлуг, Фреди Островски, Виктор Ебенщайн. Ирене Золтан е представена като примадона на Будапещенската опера, а програмата на нейния концерт включва произведения на Пучини, Моцарт, Шуберт и Шуман, както и унгарски народни песни.
В театралната програма публиката има възможност да види постановки като „Бащи и синове“ от Владимир Полянов, „Министершата“ от Бранислав Нушич, „Свекърва“ от Антон Страшимиров, „Депутат“ от Ладислав Буш-Фекете, „Доктор“ от Нушич и „Тартюф“ от Молиер. Така фестивалът постепенно се оформя не само като музикално, но и като многожанрово културно събитие. Важен акцент в програмата от 1938 г. е и българо-югославската вечер, както и проявите, посветени на творчеството на Панчо Владигеров. На 3 август е представена постановката „Тебеширеният кръг“ по Клабунд с негова музика, изпълнена от Флотския струнен оркестър. Допълнителна възможност за достигане до публика извън Варна дава и радиото, чрез което част от изпълненията и участниците могат да бъдат чути на значително по-широка територия.
През 1939 г. Музикалните тържества отново се провеждат през август – от 8 до 16, но програмата този път е насочена почти изцяло към българското музикално творчество и изпълнителско изкуство. Представени са хоровата, камерната и инструменталната музика, народната песен и битовият танц. Откриването е с концерт на хор „Морски звуци“ и Струнния оркестър при флота. Следват гостуването на софийския Железничарски певчески хор, рецитали на флейтиста Борис Стоянов и виолончелиста Ангел Борисов, както и концерт на дамския хор „Христина Морфова“. Последните четири вечери са посветени на традиционната българска култура. Във Варна гостуват „Бистришката четворка“, „Тракийската тройка“ и „Приморската тройка“, народните певци Стаматка Калудова, Гуди Гудев и Милка Гълъбова, както и танцовата група на Руска Колева. На 16 август 1939 г. тържествата завършват с голяма българска вечер в дансинга на Морското казино.
Финансовата страна
Първите издания на Музикалните тържества всяка година носят все по-голяма печалба. Благодарение на дарения и партньорствата с министерства и Община Варна, събитието успява да се разплати с всички участници и генерира средства за идните години. Чистият приход през 1927 г. е 26 574 лева, продадени са 4 260 билета на обща стойност 135 087 лева, показват документите. Стойността на всички приходи е 165 762 лева, а най-голям разход отива за хотели и хонорари на участниците - всичко 139 188 лева.
Разходите за Музикалните тържества през 1928 г. са за акордиране на рояла – 860 лева, хонорар за оркестъра на Гвардейския полк – 34 640 лева, за Дружество „Морски звуци“ – 7934 лева и хонорар за Добри Христов – 2 хиляди лева. За откриването на тържествата на 31 юли са закупени 940 билета, а за седмия концерт - 990 билета.
През 1929 г. тържествата са субсидирани от Министерството на просветата – 50 хиляди лева, Министерство на благоустройството – 30 хиляди лева и Варненска градска община – 25 хиляди лева. В сравнение с 1928 г. се забелязва лек спад на посещаемостта с продадени 691 билета за откриването и 830 билета за шестия концерт.
За 1930 г., когато Музикалните тържества се провеждат от 25 юли до 1 август, от продажба на билети има 169 392 лева приходи. Преди откриването се провежда концерт на Христина Морфова, за който са продадени 442 билета, носейки приход от 15 085 лева. Чистият приход тази година е 20 674 лева.
За материала са използвани фондове на Държавен архив-Варна, статията „Първите години от създаването на Международен музикален фестивал „Варненско лято“, през страниците на документите от ф. 20K, в Държавен архив – Варна“ с автор Емилияна Димитрова, както и данни, събрани от д-р Любомир Кутин в сайта „Дигитален каталог на фестивалите“.