Тазгодишното издание на фестивала е под надслова „Памет и идентичност“, като фокусът е фотографията като пространство, в което личната история се среща с колективната памет, а индивидуалният опит се преплита със социалните, културните и историческите процеси.
„Това е първата година, в която фондация „Ново фотографско средище“ прави издание на Международни фотографски срещи. За нас беше и трудно, и отговорно да продължим традицията на този толкова стар фестивал, на който доц. д-р Никола Лаутлиев беше дългогодишен куратор и артистичен директор. Неговата помощ беше незаменима и сега“, каза в откриващото си слово доц. д-р Мариана Дафова, ръководител на кураторския екип.
Тя посочи, че темата на фестивала „Памет и идентичност“ може би една от най-близките теми до фотографията, защото всеки един от нас се задава въпроси като: От къде съм дошъл? Как съм произлезнал? Какво е било моето минало? Какво ще бъде нашето бъдеще?
„Проблемът на тази тема не е да дадем отговори, а да зададем въпроси. Какво помним, какво забравяме, дали това, което ще оставим след нас като образ, ще бъде истината за нас, която ще видят в бъдеще“ , отбеляза още Дафова.
Тя изказа благодарност на Община Пловдив за финансовата подкрепа и на всички институции, които са помогнали събитието да се осъществи. „Искам да благодаря на нашия главен дизайнер на изложбите Мина Камбурова и не на последно място на моя екип, студенти и пиар“, отбеляза тя.
По думите на организаторите паметта не е устойчив архив, а динамично поле, в което споменът се реконструира от настоящето. Фотографският образ съхранява фрагменти, свързва различни времеви пластове и насочва вниманието към теми като миграция, политически промени, исторически травми и поколенчески различия. „Фестивалът поставя въпроса как изграждаме представата за себе си чрез онова, което помним, и чрез онова, което постепенно изчезва“, посочват те.
Участниците в тазгодишното му издание представят своите творби в различни знакови културни пространства в града – Балабановата къща, Къща Хиндлиян, Къща Мексиканско изкуство, Драматичен театър и Народна библиотека „Иван Вазов“.
Бедрос Азинян e български фотограф и визуален артист, чиято работа изследва хората, ежедневието и културните пейзажи, в които се формират личната и колективната памет. Неговият проект „Корени от камък” – Армения (Пространство: Къща Хиндлиян, Старинен Пловдив) е личен разказ за една родина, в която авторът не е роден, но носи нейната памет и съдба. След първото си пътуване до Армения на 60-годишна възраст той се завръща още два пъти, откривайки древна земя, белязана от изпитания и устойчивост. Арарат, хачкарът, дудукът, лавашът, езикът и писмеността се превръщат в образи на паметта, вярата и непокорния дух на арменския народ. Проектът търси корените на идентичността, вплетени в сърцето на времето.
Георги Вачев е документално ориентиран фотограф от България, изследващ хората, местата и динамиката на съвременния живот. „Артистът няма възраст” (Пространство: Драматичен Театър Пловдив) е фотографска серия, посветена на твореца като присъствие отвъд времето. Портретите изследват отдадеността към изкуството като начин на съществуване, а не като професия с начало и край. Вачев работи интуитивно, извън строгите правила на фотографията, търсейки непосредствеността на срещата, човешкото присъствие и онова, което остава отвъд възрастта.
Игор Шилер (Сърбия/Нидерландия) е роден в Сърбия, но живее и работи в Амстердам. Изследва теми като културната идентичност, паметта и начина, по който детството формира светогледа. Той представя „Познатите герои” и „Кърваво евро” (Пространство: Сводеста зала, Балабанова къща, Старинен Пловдив). „Познатите герои“ е фотографска серия, създадена в Сърбия в продължение на три години. В нея Игор Шилер се връща към собственото си детство, семейния архив и местата, оформили идентичността му. Границите между памет и факт, минало и настояще се размиват, превръщайки детството в лична митология и пространство на принадлежност.
„Кървавото евро“ е късометражен филм, изграден върху семейни VHS архиви от 90-те години. Чрез фикционален разказ авторът изследва изолацията, изместването и копнежа за свобода, противопоставяйки детската невинност на социалната и политическата реалност на зрелия свят.
Мариам Фирузи е ирански визуален артист и режисьор, чиято практика изследва връзката между пола, идентичността, паметта и социално-политическите реалности. Изложбата й (Пространство: Дълбока зала, Балабанова къща, Старинен Пловдив) обединява три фотографски проекта, свързани с паметта, принадлежността, изгнанието и преживяването на града. „Винаги има дистанция“, представян за първи път пред публика, изследва живота на артиста между родината и емиграцията, свободата и усещането за загуба. „Четене сред улиците на Техеран“ превръща четенето в публичен жест и форма на диалог с градското пространство, в което личното присъствие се противопоставя на хаоса и отчуждението. Третият проект –„Техеран 2026“, е заснет специално за МФС 2026 и предлага актуален поглед към града през опита на авторката. Трите серии се допълват като различни гледни точки към отношенията между личната и колективната памет, идентичността и мястото. В тях фотографията се превръща в средство за осмисляне на дистанцията - географска, културна и емоционална - между човека, родината и настоящето.
Франциска Легат е унгарски фотограф, базиран в Будапеща, изследващ социалните въпроси, абсурда, хумора и променящата се граница между фикция и документалност. Тя участва с изложбата „Меланхолия на свободата” (Пространство: Къща Мексиканско изкуство, Старинен Пловдив), която проследява съдбите на унгарци от различни поколения, напуснали родината си и избрали Берлин за нов дом. Проектът разглежда емиграцията като едновременно освобождаващ и меланхоличен опит, породен от търсенето на повече възможности и свобода. Берлин се превръща в символична сцена на напрежението между Изтока и Запада, миналото и настоящето, принадлежността и усещането за загуба.
Програмата на фестивала включва кураторски турове на изложбите, както и презентации, беседи и представяне на книги в Народна библиотека (НБ) „Иван Вазов“.
Всички изложби от програмата ще останат отворени за посетители до 31 октомври.
Събитието се провежда с финансовата подкрепа на Община Пловдив по програма „Култура“, компонент „Фестивали и значими събития“, и е част от Културния календар на града за 2026 година.
Доц. д-р Мариана Дафова е фотограф, преподавател, изследовател и куратор. От 2009 г. преподава в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, където води дисциплини в специалности Фотография и Графичен Дизайн и Фотография. Автор е на книгата „Време и трансформация във фотографията“ и участва в множество изложби, публикации и кураторски проекти, като работата ѝ е насочена към съвременните процеси във фотографското изкуство. Ръководител е на кураторския екип на Международните фотографски срещи 2026.
Международните фотографски срещи са сред най-утвърдените платформи за фотографско изкуство с най-дълга история в България. Основан от доц. д-р Никола Лаутлиев – дългогодишен преподавател, изследовател и доайен на българската фотографска критика – фестивалът десетилетия наред изгражда мост между българските автори и международната сцена. МФС са предпочитано място за професионален диалог, обмен на опит и представяне на смели визуални търсения.