Делът на хранителните отпадъци, генерирани от домакинствата у нас, е 43 процента, следвани от производството и преработката на храни (25 процента), ресторантите и услугите за хранене, търговията на дребно и дистрибуцията (22 процента) и първичното производство (10 процента).
Миланова цитира последните данни на Евростат, според които през 2024 г. в ЕС са генерирани 57 900 000 тона хранителни отпадъци или средно около 129 кг на човек, като отбеляза, че разликата с предходната година не е съществена.
В Световния ден на прехраната говорим за един парадокс на нашето време: милиони тонове храна се изхвърлят, докато много хора не могат да си позволят пълноценно хранене, коментира Миланова.
По думите ѝ темата е още по-актуална на фона на Рамковата директива за отпадъците на ЕС, според която до 2030 г. целта е намаляване на хранителните отпадъци с 10 процента в производството и преработката, а в търговията, ресторантьорството, услугите за хранене и в домакинствата - 30 процента.
През 2025 г. Българската хранителна банка е спасила от разхищение 486 110 кг храна на стойност над 2 млн. евро. Тези продукти са достигнали до 87 941 нуждаещи се в цялата страна, в партньорство с 325 организации и социални услуги в България. Само за първите девет месеца на 2026 г. спасената храна е 468 238 кг на стойност 1 976 263 евро, разпределена в подкрепа на 66 б39 души, съобщи Миланова. Тя допълни, че в сравнение със същия период на миналата година увеличението в теглото на спасената храна е над 28 процента.
Христина Николова, директор „Количествени проучвания" в lpsos България, представи резултатите от специално направено национално представително проучване за разхищението на храна в България, проведено от независимата агенция за пазарни проучвания по поръчка на „Фантастико груп“ и със съдействието на Българската хранителна банка. Проучването е направено сред 1000 респонденти на възраст 18-65 години чрез онлайн и лични интервюта, проведени в периода от 21 септември до 2 октомври 2026 г.
Това проучване хвърля нова светлина върху начина, по който възникват хранителните отпадъци, като проследява целия път на храната - от планирането и покупките до съхранението, приготвянето и консумацията. Данните показват, че зад разхищението често стоят поредица от малки ежедневни действия, а разбирането на тези процеси е ключът към намирането на работещи решения, коментира Николова,
Според проучването 51 на сто от домакинствата у нас са изхвърлили храна през последните З0 дни, 25 на сто го правят поне веднъж седмично, а 63 на сто от участниците в проучването се опитват активно да намалят количеството изхвърлена храна.
Според проучването 49 на сто от случаите с изхвърляне на храна са заради разваляне на продуктите, 33 на сто са резултат от приготвяне на по-големи количества храна, 30 на сто от храната не е консумирана навреме, а 26 на сто се изхвърля, защото е била забравена. Според данните хората често не разбират разликата между обозначенията „най-добър до" и „годен до". 38 на сто от анкетираните смятат, че след датата „най-добър до“ продуктът не трябва да се консумира, а само 36 на сто разбират, че след тази дата продуктът често може да бъде безопасен за консумация, макар качеството му да се промени.
Днес беше дадено и началото на третото издание на кампанията „Не е за изхвърляне“, която Българската хранителна банка осъществява заедно с „Фантастико". Целта ни не е просто да говорим за проблема, а да покажем, че решения има и че всеки може да допринесе, като планира по-разумно, използва пълноценно храната и е част от промяната, заяви Цанка Миланова.
„Темата за отговорното потребление и намаляването на разхищението на храни е наш приоритет във всекидневната ни работа както чрез последователни политики за ефективно управление на наличностите, инвестиции в системи за контрол и анализ на продажбите, така и на ангажираността ни да даряваме хранителни продукти за уязвими групи в обществото. част от усилията ни за ограничаване на хранителните отпадъци е изграждането на модерен логистичен център, с което се избягва натрупването на излишни количества в супермаркетите, стриктният контрол върху сроковете на годност, като при необходимост се предприемат своевременни действия, включително намаляване на цените“, заяви изпълнителният директор на „Фантастико груп" Светослав Гаврилов.
Следващият етап от сътрудничеството между Българската хранителна банка и „Фантастико" е провеждането на традиционната инициатива за набиране на дълготрайни продукти за хора в нужда „Килограм доброта". Тя ще се проведе на 28 и 29 ноември в 10 супермаркета „Фантастико“, като всеки клиент ще има възможност да дари продукт по избор, а в края на инициативата българската търговска верига се ангажира да дари 10 тона храни в подкрепа на дейността на Българската хранителна банка.