За Кидиков най-важното признание остава публиката. „Музиката е живот. Не мога да си представя да спра да пея“, казва той и допълва, че според него тайната на дълголетието на сцената е в любовта към музиката, искреността към публиката и постоянния стремеж към развитие.
Тази година българският изпълнител отбелязва не само своята 80-годишнина, но и 60 години от началото на кариерата си с поредица от събития, подготвяни съвместно с национални институции и партньори. В юбилейните събития певецът очаква да се включат някои от най-близките му колеги и приятели от сцената, сред които Маргарита Хранова, Росица Кирилова, Мими Иванова, Петя Буюклиева, Йорданка Христова и Йордан Караджов.
РАННИ ГОДИНИ
Христо Кидиков е роден в Пловдив на 16 октомври 1946 г. и е отраснал в музикално семейство. Баща му свири на китара и мандолина, въпреки че е ветеринарен лекар по професия. От него Христо Кидиков наследява и обичта си към старите градски песни. Именно баща му е първият му учител по китара.
„Може би майка ми ме насочи към музиката. Пееше в хор, а баба Тодора знаеше народни песни, които запомних. Баща ми свиреше на мандолина и китара, на които ме научи. Не се разделях и с пианото“, разказва за първата си среща с музиката Христо Кидиков.
След това Христо Кидиков започва да свири на цигулка в продължение на четири години – от 3-и до 7-и клас. От 7-и клас пее във вокална група. Решава да се занимава с музика професионално и през 1963 г. кандидатства в Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ в Пловдив, което завършва през 1967 г. Сред съучениците му в Пловдив са композиторът Митко Щерев и певицата Мими Иванова.
Кидиков отбива военната си служба в Сливен, където две години е солист в оркестър към Трета армия.
УРОЦИТЕ В КОНСЕРВАТОРИЯТА И ПЪРВАТА ПЕСЕН
През 1969 г. Христо Кидиков кандидатства в естрадния отдел на Българската държавна консерватория (дн. Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) и е приет в класа на Ирина Чмихова. Сред възпитаниците на преподавателката са още Маргарита Хранова, Михаил Йончев, Петър Чернев и Мустафа Чаушев.
„Завинаги запомних уроците на моята учителка Ирина Чмихова. Попивах всичко, което правеше. Учил съм се от Георги Кордов, Маргрет Николова, Лили Иванова, Борис Гуджунов, Йорданка Христова. Като бяхме млади, стояхме зад кулисите и слушахме със затаен дъх певците с опит“, разказва певецът.
По това време Христо Кидиков се изявява като солист в концертината на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ и изпълнява първата си песен „Двамата“, написана специално за него от композитора Морис Аладжем.
СИЛНИЯТ ОТПЕЧАТЪК В ЖИВОТА МУ
След завършване на образованието си през 1971 г. Христо Кидиков е поканен на прослушване от Николай Арабаджиев – Фучо, диригент на оркестър „София“. Одобрен е и започва работа със състава, където се среща с певиците Паша Христова и Мария Нейкова.
Силен отпечатък в живота на Христо Кидиков оставя катастрофата на 21 декември 1971 г. на самолет „Ил-18“ на БГА „Балкан“, който лети от София за Алжир. В него пътуват артисти и певци за Дните на българската култура в Алжир, сред които певците Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, музикантите от оркестър „София“, танцьори и инструменталисти от състава за народна музика към столичното читалище „Аура“ и Янка Рупкина.
Първоначално Христо Кидиков е включен в състава на делегацията, но в последния момент е изваден от групата с обяснението, че е твърде млад и неопитен. На негово място заминава Борис Гуджунов. В студения зимен ден Христо Кидиков изпраща колегите си на летището в София. Самолетът със 73-ма пътници на борда излита със закъснение – около 23:30 ч., и се разбива още при излитането.
При катастрофата загиват 28 души, сред които Паша Христова и четирима музиканти от оркестър „София“.
НАЧАЛО НА САМОСТОЯТЕЛНАТА КАРИЕРА
Христо Кидиков е солист на оркестър „София“ от 1972 до 1980 г. Там работи с Доника Венкова, с която записва няколко песни, сред които популярния дует „Твой съм аз“.
През 1975 г. звукозаписната компания „Балкантон“ издава първата му дългосвиреща плоча с каталожен номер ВТА 1638.
През 80-те години Христо Кидиков разширява професионалните си изяви извън оркестър „София“. До 1984 г. той работи в Германската демократична република (ГДР), като пътува между България и Германия.
„Самостоятелната си кариера започнах през 1982 г. с песните на Тончо Русев, заминах на турне в Източна Германия. Пътувах и се връщах“, разказва Кидиков. Две години по-късно на фестивала „Бургас и морето“ се среща с композитора Ангел Заберски, ръководител на Ансамбъла на българската армия и оркестъра към него „Сребърни звезди“. „Покани ме. Първо бях сам солист, а след това дойдоха Нели Рангелова и Георги Христов като млад войник. Ходихме на турнета в Куба, Унгария, Чехия“, казва той.
В оркестър „Сребърни звезди“ остава до 1992 г. След като напуска армията, той става свободен артист. Има издадени 15 малки и 5 дългосвирещи плочи, както и 3 албума.
ТВОРЧЕСТВО И СВЕТОВНИ ТУРНЕТА
Сред популярните песни от репертоара му са „Твоят мъжки път“ („Хей, живот, здравей, здравей“), „Хоро“, „Твой съм аз“, „Приказка“, „Парк“, „Пролет '75“, „Среднощни вълнения“, „Щедро време“, „Сандокан“, „Сузана“, „Македонка“, „Василена“, „Момиче в дъжда“, „Младост“, „Срещи“, „Приказка за наше село“, „Чародейци на земята“, „Всеки миг е лято“, „Моряшки род“, „Истински приятел“, „Старшината на ротата“, „Идвайте си“, „Мъжки сълзи“, „Циганко, не тръгвай“, „За едната чест“, „Живот и песен“, „Назад в годините“, „Михаела“, както и изпълнения на стари градски песни.
Кидиков осъществява концертни турнета в Съюза на съветските социалистически републики (СССР), Куба, Полша, ГДР, Чехословакия, Унгария, Югославия, Алжир, Франция и Република Южна Африка, както и в други страни.
През 1997 г. участва в програмата на известния руски локал „Распутин“ в Париж.
ДРУГИ ПОПРИЩА
Освен като изпълнител Христо Кидиков се изявява и като писател. Той е автор на четири книги. През май 2007 г. издава автобиографичната си книга „Хей, живот, здравей, здравей“, чието заглавие идва от едноименната му песен по стихове на Михаил Берберов. През 2011 г. излиза втората му книга – „Цъкни Вефа“ с мемоарни разкази и пътеписи, придружена от диск. През 2016 г. публикува книгата „Живот и песен“ с биографични разкази. На 15 април 2022 г. представя във Велико Търново четвъртата си книга – „Спомени от Вефа“. В нея Христо Кидиков събира автобиографични истории, спомени за свои колеги и съвременници, случки от музикалните среди, както и разкази за концертни турнета в България и чужбина. Заглавието препраща към популярната фраза „Пусни, майна, Вефа, да чуем Кидика“. Певецът разказва, че притежава цяла колекция от латвийските радиоприемници, които е получавал като подаръци от приятели по различни поводи.
През 90-те години Кидиков се изявява и като водещ на забавни програми.
В края на 2005 г. участва заедно с Маргарита Хранова в музикалния спектакъл на Найден Андреев „Цвят на изтрито червило“.
ПРИЗНАНИЕ
Христо Кидиков е носител на множество отличия.
На конкурса „Интерталант“ в Чехословакия получава специалната награда на журито. През 1973 г. участва в Десетия световен фестивал на младежта и студентите в Берлин, а през 1978 г. е отличен със специалната награда на Комитета за култура и изкуство на фестивала „Шлагерфестивал“ в Дрезден. През 1981 г. печели трета награда на фестивала „Гала 81“ в Хавана, Куба.
Сред отличените му изпълнения в България е „Младост“ по музика на Христо Николов, която печели първа награда на радиоконкурса „Пролет“ през 1974 г. Година по-късно същото отличие получава песента „Пролет ’75“ по музика на Тончо Русев. През 1975 г. „Хоро“, също по музика на Тончо Русев, е удостоена със специална награда на фестивала „Златният Орфей“. През 1994 г. песента „Македонка“ е обявена за „Мелодия на годината“. Тя е сред отличените и на фестивала „Златният Орфей“. През 1996 г. специална награда на фестивала получава авторската му песен „Навърших 50“. През същата година Кидиков е отличен за цялостно творчество на фестивал в Куба. През 1997 г. печели първа награда на фестивала „Песен за Варна“ с „До следващото лято“ по музика на Асен Драгнев. През същата година получава и награда за цялостен принос от Съюза на българските композитори.
На 2 юни 2016 г. с решение на Общинския съвет в Пловдив, Христо Кидиков е удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив“ по повод 45-годишната си творческа дейност на българската музикална сцена, значителния му принос за българската култура и по случай 70-ия му рожден ден.
/ММ
/ЕЛ/АЯ
Използвани източници: Кой кой е в България, с. 351; БТА,ВИНФ,16.8.1997; ВИНФ,2.6.2016; в. „Труд“, 15.02.2014; в. „Монитор“, 28.4.2012; Йордан Рупчев, Изборът на Рупи, И-П, ИГ „Селена“, 1999, с. 44-45; http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Христо%20Кидиков; https://www.bta.bg/bg/news/lik/252612; https://www.bta.bg/bg/news/lik/1110775-hristo-kidikov-podgotvya-poreditsa-ot-stsenichni-sabitiya-po-povod-80-iya-si-roz; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/144939-Hristo-Kidikov-shte-otbelezhi-70-godishninata-si-s-kontsert-v-Plovdiv#%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%20%D0%9A%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2