В експозицията авторката интерпретира социалистическите табели и лозунги чрез текстилни техники, цитати и колаж. Творбите съчетават различни материали – платове, кожа, дантела, тюл и непредена вълна, като познатите послания придобиват ново визуално звучене чрез шиене, бродерия и пачуърк.
В кураторския текст проф. д-р Аделина Попнеделева поставя изложбата в контекста на постмодерното отношение към реалността, авторството и оригиналността. В епоха, в която все по-често се съмняваме в достоверността на образите и информацията, цитатите и повторенията се превръщат в основни инструменти за създаване на смисъл. Подобен подход открива възможност за иронично преосмисляне на исторически послания и за поставяне под въпрос на границите между оригинал и копие.
Интересът на Петрова, представител на поколението Z, към социалистическите табели се основава преди всичко на езика – неговите двусмислия, парадокси, абсурдни съчетания и политически внушения. Сред примерите за подобни надписи са „Да приберем навреме хляба на народа!“, „Да живее международното положение!“ и „Всички луди на борба за мир“. Според Попнеделева привлекателността на тези послания се крие в езиковата игра и възможността анонимното авторство да бъде разглеждано през призмата на иронията.
В изложбата текстилът не е само материал, а средство за концептуална интерпретация. Петрова разглобява различни фрагменти от реалността и ги преобразува в букви, които възпроизвеждат вече съществуващи текстове. Пачуъркът, изграден чрез съединяване на отделни парчета плат, се превръща в метафора на постмодерния свят – мозайка от разнородни елементи, съчетани в нови контексти.
Кураторът обръща внимание и на феминисткия потенциал на използваните техники. Бродерията, шиенето и апликацията традиционно се свързват с домашните занаяти и женския труд, поставяни в опозиция на т.нар. високо изкуство. В този контекст Попнеделева разглежда работата на Петрова във връзка с понятието femmage, въведено от американската художничка Мириам Шапиро чрез съчетаването на думите female и collage. Терминът обозначава практики като шиене, бродерия и апликация, които разширяват представите за колажа и поставят под въпрос традиционната йерархия между изящното и приложното изкуство.
Чрез използването на техниката куилт социалистическите табели, разглеждани като артефакти на публичното пространство, се преобразуват в кавалетни произведения. Текстилните материали, разнообразните десени, дантелата, кожата, тюлът и розовите нюанси смекчават строгата заповедна форма на лозунгите и ги отдалечават от историческия контекст, в който са възникнали. Увеличеният мащаб на творбите засилва визуалното им въздействие.
Появата на нови надписи, приписвани на социалистическото минало и изработвани в стилистиката на тогавашните метални табели, свидетелства за траен интерес към този тип артефакти. Според кураторската концепция този интерес може да бъде разглеждан не толкова като носталгия по миналото, колкото като реакция към иронията, парадокса и абсурда на езика, които Ния Петрова превръща в основа на своя художествен подход.
Ния Петрова завършва магистърската си степен в катедра „Текстил – изкуство и дизайн“ на Националната художествена академия през януари 2026 г. Новата серия произведения е създадена специално за пространството на галерия Depoo и продължава работата ѝ от дипломирането в Академията.
/ВСР