По думите ѝ по-големият дял от отговорилите по този начин живеят в столицата и по-големите градове. Според две трети от анкетираните проблемът с агресията е много сериозен и едва 3% са на обратното мнение.
Близо половината от запитаните приемат шамара като допустим начин за възпитание, всеки четвърти българин е бил обект на агресия на пътя, всеки трети променя поведението си заради страх от агресия, показват още данните. От участниците в проучването 96% определят агресията като сериозен обществен проблем. Не приемаме агресията, но я прилагаме, което е противоречие и данните от проучването са червена лампа към институциите, каза още тя.
Много често - 36% от участниците, и често - 44%, казват, че през последната година са виждали в новини или в социални мрежи запис на реално физическо насилие. На въпроса на какво се основава представата им за агресия 74% посочват телевизия, новинарски сайтове и други медии, 46% - наблюдения в ежедневието, 41% - на социални мрежи, 29% - на разговори с други хора, 24% - на случаи с близки или познати, 16% - на личен опит. От запитаните 62% посочват, че в последните 12 месеца са ставали свидетели на крещене или говорене със заплашителен тон, 53% - на тежки обиди, псувни и унизителни думи, 48% - на агресия на пътя, 30% - на заплахи, 24% - на умишлено блъскане, 18% - на шамар или друга форма на насилие.
От запитаните 14% отговарят, че са напълно съгласни, а 32% са по-скоро съгласни, че един шамар понякога може да бъде приемлив начин за възпитание на дете, а 21% напълно не са съгласни с това твърдение. Според 40% от участниците агресивното поведение понякога е необходимо, за да не позволиш на другите да се възползват от теб. Повече от 30% смятат, че няма нищо нередно да се заснеме физическо нападение, вместо да се намесят или да потърсят помощ.
Според 64% от участниците в проучването много сериозна и по-скоро сериозна е заплахата за сигурността им от т.нар. локали, докато 30% не могат да преценят степента на заплаха, показват още данните.
На 35% от запитаните им се е случвало често или понякога през последната година да избягват определени места поради притеснения от агресия, докато други 35% отговарят, че това не им се е случвало. Славкова посочи, че този отговор в по-голям процент е даден от мъже.
На въпрос къде агресивното поведение е най-често срещан проблем, 52% посочват на улицата и на обществени места, 50% - на пътя, 42% - в семейството и у дома, 39% - в училище, 33% - в заведение или клубове.
Попитани кои са най-важните потребности за подкрепа на млади хора с повтарящи се прояви на агресивно поведение, 57% от запитаните посочват подкрепяща семейна и социална среда, 45% - възможности за образование, развитие и работа, 41% - разбиране на последиците от собственото поведение, 35% - достъп до психологическа подкрепа и др.
Факторите, които най-често допринасят за повтарящи се прояви на агресия, са проблемна употреба на алкохол и наркотици според 64% от запитаните, убеждението, че агресията носи статус или уважение според 57% от запитаните, среда, в която насилието се приема за нормално според 54% от запитаните. За повече от половината участници това е убеждението, че проявата на насилие няма реални последици.
Повече от половината от участниците в проучването казват, че страхът за собствената им сигурност би ги възпрял да подадат сигнал или да съдействат като свидетел при проява на агресия.
Ограничаването на агресията и насилието биха станали възможни чрез превенция и ранна помощ при употреба на алкохол или наркотици, по-силно полицейско присъствие и по-бърза реакция, ранна подкрепа за семейства и деца в риск, по-ефективна санкция при тежко или повторно насилие, повече възможности за образование, работа, спорт са петте приоритета, които участниците посочват като политики за ограничаване на агресията.
Плашещо е, че хората нямат доверие, че ще получат помощ от институция, а и трябва да се замислим дали, ако хората подадат сигнал, ще можем да ги защитим, каза психологът Младен Владимиров. По думите му големите градове са носители на агресия заради урбанизацията и анонимността. Обществото е узряло за превенция, за психологическа работа, каза още той. Според психолога младите хора трябва да знаят, че имат право на всякаква емоция, но нямат право на всякакво поведение.
Мадлен Митова от Министерството на младежта и спорта изрази безпокойството си от изключително притеснителните 42% одобрение на агресията у дома. Не можем да се намесим в семейството, но можем да се намесим в социалната среда, каза още тя и посочи, че министерството има програма за финансиране на младежки центрове, в които младите хора могат да се включват, да развиват социални умения, да работят в екип, да изграждат отношения, основани на взаимно уважение. По думите ѝ тези младежки центрове ще намерят място в правния мир чрез законови промени, като целта е да им се осигури финансиране. Превенцията на агресията чрез спорт е основният ключ сред 15-18 годишните, добави тя.
В тази дискусия трябва да участват представители на множество институции и да изразят готовност да работят по нея продължителен период, каза народният представител Мирослав Иванов. Той призова да се направи анализ на въздействието на политиките за младите хора. Той изрази съмнение, че не повече от една трета от младежите знаят за младежките центрове, а малко от тях си дават сметка за това какво означават агресивните им действия, какви последици може да има агресията за тях и за семействата им.