Способността за ефективно движение може да играе важна роля в еволюцията на животните според Йонас Рубенсън, професор по кинезиология във висшето учебно заведение и водещ автор на проучването. Животните, които изразходват по-малко енергия за придвижване, може да разполагат с повече ресурси за жизненоважни дейности като търсене на храна, лов и размножаване. Резултатите, публикувани в списание Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, сочат, че енергийните нужди при движение варират в по-голяма степен, отколкото учените са смятали досега.
За целите на проучването екипът прикрепя малки тежести към единия крак на млади токачки – семейство птици от разред Кокошкоподобни. Оказва се, че разликата в ефективността на движението между двете групи птици след порастването им е значителна.
Израсналите с тежести токачки можели да ходят с допълнителния товар, без да изразходват повече енергия. Птиците, отгледани без тежести, се нуждаели от 23 процента повече енергия, когато същият товар бил прикрепен към краката им.
„Това проучване показа как натоварването на крайниците – прилагането на механично напрежение върху предните или задните крайници, обикновено чрез тежести или упражнения, по време на развитието може да помогне на животното да пести енергия при движение през целия си живот“, казва Рубенсън. „Това е едно от първите проучвания, показващи, че поведението и средата на животните в младостта могат да повлияят на това колко усилия изисква движението в зряла възраст“, добавя той.
Въпреки че експериментът е проведен с птици, резултатите повдигат важни въпроси относно физическата активност при хората. Една широко възприета научна хипотеза предполага, че хората са склонни да избягват движението, когато то изглежда физически натоварващо или изисква значителен разход на енергия.
Ако ранната двигателна активност влияе върху ефективността на движенията при хората така, както при тези птици, то на хората, които са били по-малко активни в детството си, може да се налага да изразходват повече енергия, за да изпълняват същите движения като възрастни. Това допълнително усилие би могло да намали желанието им за физически упражнения и потенциално да затвърди модела на заседнал начин на живот.
Рубенсън смята, че това откритие би могло да има широкообхватни последици за общественото здраве, особено предвид факта, че днешните деца като цяло са по-малко физически активни в сравнение с предишните поколения.