„Китай трябва да харчи повече, САЩ трябва да спестяват повече, а Европа трябва да инвестира повече“, заяви Георгиева на пресконференция по повод представянето на програмата за глобалната политика на МВФ за есенните годишни срещи на фонда и Световната банка в Банкок.
По думите ѝ разликите между държавите с големи излишъци и тези с дефицити в отношенията им с останалия свят са се увеличили отново през 2025 г., като прекомерните глобални дисбаланси са достигнали размер, равен на 0,7 на сто от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Най-голям принос за тях имат Китай и САЩ, но участват и някои европейски икономики.
Страните с излишъци трябва да стимулират вътрешното търсене, а тези с дефицити – да увеличават спестяванията и постепенно да намаляват дълга и бюджетния дефицит. Георгиева уточни, че не се очакват незабавни действия, но е необходимо дългът да бъде поставен на низходяща траектория.
По-високите лихви оказват натиск върху Европа
В отговор на въпрос за Франция и Великобритания Георгиева посочи, че по-високите доходности по държавните облигации се наблюдават в цялата еврозона, включително в страни, в които те традиционно са били стабилни.
Франция се стреми да приеме бюджет, който да постави бюджетния дефицит и държавния дълг на низходяща траектория. Възстановяването на пълното доверие на инвеститорите обаче ще отнеме време, отбеляза ръководителят на МВФ.
По думите ѝ държавите с по-висок дълг усещат по-силно натиска от променените условия на финансовите пазари. Пазарите продължават да финансират държавите, но нараства цената на това финансиране. Георгиева призова бюджетният дефицит и дългът да бъдат намалявани.
За Великобритания тя отбеляза, че страната е предприела решителни действия за намаляване на дълга и дефицита и има малко по-добри перспективи за растеж. Правителството трябва да продължи по избрания курс и да затвърди доверието в посоката на политиката си.
Георгиева обясни, че по-високите доходности по облигациите отразяват трайни промени в икономическите условия, сред които инфлацията, търсенето на инвестиции, свързани с изкуствения интелект, очакванията за икономически растеж и състоянието на публичните финанси. Според нея средата на по-високи доходности вероятно ще се запази за по-дълго.
САЩ трябва да предприемат допълнителни мерки
По въпроса за американските публични финанси Георгиева заяви, че властите в САЩ признават, че бюджетният дефицит и държавният дълг са нараснали прекомерно. Американската администрация разчита до голяма степен на силния икономически растеж, за да подобри бюджетния баланс и да намали дълга.
Растежът помага, но не може достатъчно бързо да осигури необходимото приспособяване, затова ще са нужни и допълнителни мерки, посочи Георгиева.
Енергийните сътресения ограничават растежа
Според юлската актуализация на прогнозата на МВФ световната икономика се очаква да нарасне с 3,0 на сто през 2026 г. и с 3,4 на сто през 2027 г.
Георгиева предупреди, че устойчивостта на световната икономика има граници. Енергийните и фискалните буфери се изчерпват, а инфлацията остава висока в много страни. Икономическата активност е под натиска на отрицателния шок в предлагането на енергия, предизвикан от войната в Близкия изток, и се подкрепя от нарастващото търсене на инвестиции в изкуствен интелект.
С настъпването на зимата в Северното полукълбо търсенето на енергия ще се увеличи, което ще окаже натиск върху цените. Георгиева предупреди и за опасността от самодоволство след поредица от сътресения, с които икономиката се е справила по-добре от очакваното. Тя призова държавите да поддържат стабилни публични финанси и да се подготвят за по-трудни условия.
Ръководителят на МВФ изрази съчувствие към Саудитска Арабия за загубата на човешки животи и предупреди, че събитията в страната могат да имат отрицателни последици за целия свят. Тя похвали държавите от Персийския залив за структурните реформи, диверсификацията на икономиките и укрепването на публичните финанси преди началото на войната.
МВФ призовава за укрепване на публичните финанси
Фондът препоръчва на правителствата спешно да подобрят състоянието на публичните финанси чрез увеличаване на приходите, рационализиране на разходите и по-добро управление на публичните средства.
При поскъпване на енергията и храните подкрепата трябва да бъде временна и насочена към най-уязвимите хора, а не към изкуствено задържане на цените. Централните банки трябва да останат съсредоточени върху ценовата стабилност. Според Георгиева има основания за по-строга парична политика в страните, в които инфлацията остава над целевите равнища, а икономическата активност е висока.
По-високите базови доходности увеличават разходите по заемите и за развиващите се икономики, включително когато рисковите премии по техните облигации остават сравнително стабилни. Георгиева препоръча на Тайланд да стимулира растежа и да поддържа стабилни макроикономически основи. Тя призова и държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да задълбочат регионалната интеграция. По думите ѝ търговията вътре в АСЕАН представлява 22 на сто от общата търговия на региона спрямо 60 на сто при Европейския съюз.
Подкрепа за уязвимите държави и реформи в МВФ
Георгиева предупреди, че страните с ниски доходи и държавите, засегнати от конфликти, са сред най-уязвимите към енергийните сътресения и по-високите разходи за финансиране. Разходите им за обслужване на дълга са нараснали от 6 на сто от приходите преди десетилетие до 14 на сто днес.
МВФ реформира Тръста за намаляване на бедността и растеж, така че при необходимост да може да утрои кредитирането за държавите с ниски доходи. Георгиева призова и за попълване на средствата в Тръста за ограничаване и облекчаване на последиците от катастрофи.
Като пример за усилията за ускоряване на преструктурирането на дълга тя посочи Сенегал, с който фондът е постигнал споразумение на ниво експерти за програма на стойност около 2,2 млрд. долара. МВФ не участва пряко в преговорите между длъжниците и кредиторите, но предоставя анализ на дълга и използва добрите си услуги за изграждане на доверие и ускоряване на решенията.
За малките островни държави в Карибския регион Георгиева заяви, че достъпът до преференциално финансиране не трябва да се определя само от дохода на човек от населението. Според нея трябва да се отчитат и размерът на икономиката, и уязвимостта към климатични и икономически сътресения.
Изкуственият интелект носи възможности и рискове
Георгиева отбеляза, че изкуственият интелект може да повиши производителността и растежа, но краткосрочното разочарование от очакваните резултати може да доведе до рязка пазарна корекция. Кибератаките с използване на изкуствен интелект вече са реалност и могат да застрашат и финансовите системи.
Правителствата трябва да подобряват бизнес средата, да засилват конкуренцията и да инвестират в цифрова и енергийна инфраструктура, както и в политики за пазара на труда. МВФ актуализира инструментите си за наблюдение на икономиките, оценка на рисковете и устойчивостта на дълга, за да предоставя по-конкретни препоръки на държавите членки.
В програмата си за глобалната политика фондът поставя акцент върху възстановяването на фискалните буфери, ценовата и финансовата стабилност, коригирането на външните дисбаланси, подкрепата за държавите с ниски доходи и международното сътрудничество. Сред приоритетите са още запазването на отворената търговия и реформите, които насърчават частния сектор и устойчивия растеж.