В проучването са участвали 451 души, които са описали писмено най-значимите възходи, трудности и повратни моменти в живота си. Сред тях е имало студенти, както и 144 души, които вече са били в затвора. След това участниците са попълнили въпросник за три личностни характеристики: смелост и устойчивост на стрес, емоционална студенина и липса на съпричастност, както и склонност към импулсивно поведение.
С помощта на специализиран софтуер изследователите са анализирали езика в текстовете и са установили различията в използваните думи и общия емоционален тон.
Участниците с по-силно изразена емоционална студенина са използвали по-позитивен тон и по-често думи, свързани с постижения и възнаграждение, като същевременно са избягвали негативни изрази.
При хората с по-изразена смелост и устойчивост на стрес са установени по-редки споменавания на страх и тревога, както и по-малко препратки към психични заболявания.
За разлика от тях участниците с по-силно изразена импулсивност са използвали повече негативни думи, по-рядко са споменавали приятели и са включвали по-малко позитивни изрази в текстовете си.
Съавторката на изследването Лора Дрисдейл отбелязва, че начинът, по който хората разказват за живота си, има значение. Докторантът по психология Кай Брей подчертава, че целта не е психопатията да бъде диагностицирана чрез езика, а да се покаже, че определени личностни характеристики могат да се проявяват и в ежедневното поведение, включително в начина на изразяване.
Според експертите всеки човек притежава в различна степен някои от изследваните характеристики. Резултатите показват езикови закономерности, но не означават, че конкретни думи или позитивният тон сами по себе си могат да служат за диагностициране на психопатия, уточняват още учените.