Други теми, които бяха засегнати по време на форума, бяха цената на инсулта за пациента, обществото и здравната система, ролята на изкуствения интелект след етапа на превенция на инсулт и в случай на инцидент и новите измерения на грижата за инсулта. Беше представен и Калкулатор за оценка на 5-годишния риск от мозъчен инсулт.
Масларов посочи, че за последните 10 години има спад на случаите на инсулт, като през 2016 г. те са 51 986, а през 2025 г. - 43 006. Аз имам умерен оптимизъм по отношение на това, че инсултите в България намаляват, а сами знаем, че в тази клинична пътека влизат не само остри инсулти, допълни той. Благодарение на нашите усилия нещата се случват в положителен план, допълни той и даде за пример влязла през тази година нова клинична пътека за транзиторна исхемична атака.
Всяка шеста смърт в България е от мозъчносъдова болест, което е четири пъти над средното за Европейския съюз, каза Аркади Шарков от Управителния съвет на Фондация „Съвет за мозъчно здраве”. Той представи проучване с данни от Евростат, НЗОК, Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Националната здравноинформационна система (НЗИС), Националния статистически институт (НСИ), Националния осигурителен институт (НОИ) и на базата на собствени изчисления. България се намира четири пъти над средното за Европейския съюз, посочи Шарков.
Инсултът засяга и хора в трудоспособна възраст, като 7 от 10 смъртни случая са при мъже, добави той. Един от четирима хоспитализирани с остър инсулт са на възраст между 18 г. и 64 г., а последиците от инсулт са на първо място при диагнозите в решенията на ТЕЛК.
Годишно 472 млн. евро се дават от здравната каса, домакинствата и икономиката заради мозъчносъдови болести, посочи той. Процентно разделено - 15% се отделят от здравната каса, 32% от домакинствата и 52% от икономиката. Относно парите за лекарства след инсулт, 78% се плащат от пациента, което е най-високият дял сред масовите заболявания, посочи той.
Как изкуственият интелект помага, когато се е стигнало до инцидент, обясни началникът на отделение „Неврохирургия за възрастни" в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” доц. д-р Николай Велинов, дм. Организацията на лечението на исхемичен мозъчен инсулт е на най-трудното нещо, защото докато пациентът стигне до залата за лечение, се минава през един много дълъг диагностичен процес, посочи той.
Голям проблем е, че пациентите не стигат навреме до операционната заради дълго време за трансфер от насочващ център до интервенционален център, бавното и последователно идентифициране и триаж и забавено време „врата-пункция”, заяви Велинов, като добави, че този процес отнема средно 311 минути.
Ролята на изкуствения интелект влиза в националната програма за исхемичен мозъчен инсулт, като идеята е да се изгради инфраструктура на болнично лечение, която да е от високотехнологични строук центрове и шест специализирани високотехнологични центъра с модерна апаратура. Три от центровете ще бъдат в София и по един център ще има в Плевен, Пловдив и Варна. Ще бъде предоставена специализирана медицинска апаратура и единна дигитална платформа и за 17 областни болници в страната. Велинов посочи, че в лечебните заведения, в които се използва софтуер на изкуствен интелект е отчетено намаление на времето с 23%, съкратен е престоят на пациента и е разширен достъпът до грижи.
Мозъчното здраве като инвестиция в качеството на живот и новите измерения на грижата за хората с инсулт представи проф. Масларов. Той представи единна стратегия за мозъчно здраве, разделена на три нива: преди инсулта, когато се набляга на ранна профилактика, образование и контрол на риска; по време на инсулта, когато ключово е да има 112 и триаж, телестроук с изкуствен интелект и специални екипи; и след инсулта, когато важни са рехабилитацията, домашното проследяване и дългосрочната превенция.
Инсултът не започва в болницата и при анализиране на данни от терапия е важно не само колко процедури, а колко пациенти са имали навременен достъп до тях и какъв е изходът, добави той. Част от проблемите са и в регионалните различия в достъпа според местоживеенето. Решението е дигитална мрежа с общи протоколи, транспорт, специализирани екипи и телестроук, която да се изпълнява в шест стъпки: първична профилактика, разпознаване, диагностика, лечение, възстановяване и мониторинг. Проф. Мсларов даде пример, че в Берлин има три линейки, всяка на стойност от един милион, подсигурени с мини-скенер, който с помощта на изкуствения интелект дава диагноза в линейката и позволява лечението да започне. Целта е в утрешния ден да има намаляване на инвалидизацията, поддържане на когнитивното здраве, активно дълголетие и по-малка тежест за семействата и системата, каза още проф. Масларов.