Дискусията „Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места“ („Small AI: More and Better Jobs“) се състоя в Банкок в рамките на годишните срещи на Групата на Световната банка (World Bank Group) и Международния валутен фонд (МВФ) за 2026 г. Сесията, организирана от Световната банка, открива седмицата от срещи и дискусии. В нея участваха управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга и президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам. Дискусията се проведе в конгресния център „Кралица Сирикит“ в тайландската столица, където се състояха и годишните срещи.
„Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами“, каза Георгиева по време на дискусия за възможностите изкуственият интелект да създава работни места и да повишава производителността. Тя подчерта, че част от въздействието вече се наблюдава. По-ниският дял на засегнатите работни места в страните с ниски доходи не означава, че те са в по-добра позиция, а че изкуственият интелект все още не е навлязъл толкова широко в тях.
Изследване на МВФ за пазара на труда в САЩ показва, че вече 10 на сто от работните места изискват по-високи умения за работа с изкуствен интелект. Тези позиции се заплащат по-добре. Същевременно рутинните и повтарящите се работни места намаляват, а нископлатените позиции се увеличават в строителството, центровете за данни и услугите.
Нетният ефект в разгледаната част от американския пазар на труда е положителен, но това не е повод за успокоение, тъй като увеличението е при по-нископлатените работни места, посочи Георгиева. Тя открои като особено важен въпроса за младите хора, които навлизат на пазара на труда. Обикновено те започват професионалния си път с рутинни и повтарящи се задачи, след което постепенно се изкачват по кариерната стълбица. Намаляването на тези работни места може да затрудни този път.
Георгиева посочи три основни задачи пред правителствата. Те трябва внимателно да изследват промените на пазара на труда, да преосмислят образованието и да насърчават ученето през целия живот. Третата задача е да оценят последиците за публичните финанси. По думите ѝ традиционно правителствата получават значителна част от приходите си чрез облагане на труда. Ако изкуственият интелект промени структурата на пазара и доведе до по-малко труд и повече капитал, държавите ще трябва да преценят как да осигуряват необходимите приходи.
Тя предупреди, че днес не може да се предвиди точно как ще изглежда светът на труда след пет години. Затова е необходимо промените да бъдат проследявани и анализирани, а изводите да водят до конкретни действия.
Икономически ефект и възможности за растеж
В началната част на дискусията Георгиева разгледа икономическия ефект от изкуствения интелект. Първата вълна на въздействие е свързана с увеличаването на търсенето и инвестициите, включително чрез строителството на центрове за данни и вложенията в моделите на изкуствения интелект. Този процес подпомага растежа в ограничен брой икономики.
Георгиева посочи, че световната икономика продължава да нараства с около 3 на сто въпреки отрицателното влияние на шока в енергийните доставки. САЩ, Китай и Индия са сред най-важните производители на изкуствен интелект, а редица азиатски икономики участват във веригите на доставки чрез изграждането на инфраструктурата за технологията.
Следващата вълна ще бъде по-широкото прилагане на изкуствения интелект. Според оценките на Георгиева то може да увеличи растежа в развитите азиатски икономики с между 0,5 и 1 процентен пункт, а в развиващите се икономики в Азия — с между 0,2 и 0,8 процентни пункта. Допълнителен растеж от 1 процентен пункт в развитите азиатски икономики би компенсирал повече от загубата, произтичаща от застаряването на населението, посочи тя.
За да се възползват от тези възможности, развиващите се икономики трябва да имат достъп до електричество и цифрова инфраструктура, да подготвят хората за използване на технологията и да осигурят защита от злоупотреби.
Създаването на работни места в развиващите се икономики
Президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга акцентира върху необходимостта да бъдат осигурени възможности за заетост на младите хора в развиващите се държави. По думите му през следващите 15 години 1,2 милиарда млади хора ще достигнат възраст за навлизане на пазара на труда. Частният сектор създава между 75 и 85 на сто от работните места в една държава, докато правителствата трябва да осигурят подходящите условия за инвестиции.
Банга посочи пет области с потенциал за създаване на работни места: инфраструктура, земеделие, основано на малки стопанства, първично здравеопазване, туризъм и производство с по-висока добавена стойност. Той подчерта възможностите на т.нар. малък изкуствен интелект — достъпни приложения, предназначени да решават конкретни проблеми в развиващите се икономики.
Като пример Банга даде здравен център в Индонезия, където медицинска сестра може да снима кожен обрив с телефон и да изпрати изображението на лекар. Той може да прегледа случая или да използва местен инструмент с изкуствен интелект, за да оцени състоянието и да определи следващите действия.
Друг пример е платформа за индийски земеделски производители, разработена с помощта на „Гугъл“ (Google). Тя свързва фермери и кооперативи с по-добри семена и торове, застраховки на реколтата, кредити и възможности за реализация на продукцията. Фермерка може да насочи телефон към листо, да установи заболяване по растението и да поръча подходящ инсектицид от своя кооператив срещу 25 рупии.
Според Банга тези приложения могат да повишат производителността и да създадат възможности за заетост в страни със средни и по-ниски доходи. Той подчерта, че целта е да се изграждат работни места, съобразени с местните потребности, а не само да се прехвърля заетост от развитите към развиващите се държави.
Президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам предупреди, че икономическият растеж сам по себе си не гарантира създаването на достатъчно качествени работни места. Той посочи, че Китай, Индия и развиващите се икономики в Югоизточна Азия отчитат сравнително добър растеж, но създаването на работни места остава слабо. Според него изкуственият интелект може да задълбочи това разминаване, ако не се използва целенасочено за създаване на заетост.
Шанмугаратнам открои зелената енергетика като възможност за допълнителна заетост. По думите му при еднаква инвестиция от 1 млн. долара възобновяемата енергетика създава три пъти повече работни места от енергетиката, основана на изкопаеми горива.
В здравеопазването също има значителен потенциал. Броят на медицинските сестри на човек от населението в развиващите се страни е между пет и десет пъти по-нисък от този в развитите икономики. Според Шанмугаратнам дори частичното преодоляване на тази разлика би означавало необходимост от повече лекари, медицински сестри и здравни работници в общностите.
Промени в образованието и първата работа
В последвалата дискусия Шанмугаратнам посочи, че изместването на работни места от изкуствения интелект ще става постепенно, задача по задача. Това дава време на работещите да се адаптират, да придобият нови умения и да надградят вече наученото.
Той обаче предупреди, че търсенето на първите работни места за завършилите образование намалява в развитите икономики, като тенденцията е най-ясно изразена в технологичните сектори. По думите му в САЩ търсенето на завършили висше образование е намаляло за първи път от един век, а предимството им по отношение на заплащането се е свило значително.
Според Шанмугаратнам правителствата трябва да работят с частния сектор, за да осигуряват възможности за осигуряване на първа работа на младите хора. Той призова и към промени във висшето образование — повече практически занятия, стажове и обучение в предприятията, така че образованието да отговаря по-добре на променящите се потребности на пазара на труда.
„В заключителната част Георгиева заяви, че би искала изкуственият интелект да поема задачите, които хората не желаят да изпълняват, така че те да могат да се занимават с това, което обичат. Тя свърза тази цел с висока производителност, висок жизнен стандарт и запазване на достойнството на човека като пълноценен член на обществото.“