Неделната проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян припомни евангелската притча за сеяча и шансовете, които човек получава, за да се промени и да стане добра почва, в която да поникне Словото Божие. Евангелието и днес ни възвестява една непреходна истина, свързана с това как човекът отговаря на Божия призив, на онова Божествено семе, което Бог сее постоянно, непрестанно, посочи отец Иван Марински.
Този евангелски разказ обичайно представя различните категории хора, които по някакъв особен начин реагират, възприемат, приемат и се отзовават на този Божествен призив към всички, каза свещеникът. Според него притчата носи посланието, че сме призвани да станем по-добра почва.
„Може да сме били камък или утъпкана земя, може в нас да е нямало влага, може да е имало прекалено много тръни между нас. Евангелието се опитва да ни даде шанс, да ни каже, че няма значение каква почва си. Да, възможно е на някакъв етап от живота си да си бил камък и наистина да е нямало достатъчно влага в теб, но може да се случи нещо, което да те накара да започнеш да облагородяваш този камък“, допълни отец Иван.
По думите му Бог ни изправя пред невероятната възможност за промяна. В този евангелски разказ като че ли няма значение кой какъв е според свещеника, а по-важно е какви можем да станем, докъде камъкът може да бъде напоен с вода, докъде тръните могат да бъдат заглушени от онези важни, истински и смислени неща, с които ние трябва да живеем. А не само с житейските, светските удоволствия, както пише евангелистът, тълкува свещеникът.
„Бог ни дава шанс, който ние, хората, не си даваме един на друг. Бог постоянно продължава да сее и от нас се изисква да променяме почвата. И колкото е възможно според силите ни, да станем добра почва, на която да покълне това семе Божие и да даде плод“, призова отец Иван Марински.