Учените са анализирали данни от 22 експериментални проучвания относно въздействието на замърсители на въздуха като озон и азотни оксиди върху насекомите, които опрашват растенията. Оказва се, че и двата замърсителя ги затрудняват да откриват цветята, тъй като променят или направо разграждат ароматите.
Данните, публикувани в изданието Frontiers in Ecology and the Environment, показват, че повишените нива на озон намаляват ефективността на насекомите, ангажирани с опрашването на растения, със средно 42 на сто, а азотни оксиди - с 46 процента. Когато двата замърсителя се срещат едновременно, средното спадане на ефективността им е 68 на сто, констатират изследователите.
При няколко проучвания са изследвани двата замърсителя заедно, но данните сочат, че допълнителната вреда от комбинацията им е по-малка, отколкото показват средните стойности. Това се дължи на факта, че тези газове реагират помежду си във въздуха и частично се неутрализират взаимно, обясняват учените.
Дизеловите превозни средства отделят най-голямо количество азотни оксиди, казват изследователите. Планира се преустановяване на производството им и постепенното им извеждане от употреба в бъдеще.
„Прогнозите са, че нивата на озон ще продължат да се повишават до около 2050 г., дори и когато емисиите на азотните оксиди започнат да намаляват, тъй като светът се отказва от изкопаемите горива. Това ще затрудни тези насекоми през следващите две до три десетилетия. След като по-чистите горива се наложат напълно, нивата на озон би трябвало да спаднат”, казва Джеймс Райъл, който е водещ автор на изследването на Университета в Рединг.
„Колко бързо ще се случи това възстановяване зависи от решенията, които правителствата вземат сега. По-бързото намаляване на емисиите на азотни оксиди, особено от дизеловите превозни средства, би могло да съкрати този труден период за насекомите и да ускори възстановяването”, допълва той.
Според изследователя по-голямата част от отглежданите продукти за храна зависи от здрави насекоми, които да ги опрашват, така че защитата им не може да чака, отбелязва изданието.
Повечето данни, използвани в проучването, са от Европа, което оставя празнина в разбирането на рисковете за насекомите, опрашващи растенията, в по-силно замърсени региони, като например части от Азия, се допълва в публикацията.