Атакама, която може би е най-старата пустиня на Земята, се намира в северната част на Чили. На запад тя стига до Чилийската крайбрежна планинска верига, която спира дъждовете от Тихия океан, а на изток – до огромните Анди, които възпрепятстват валежите, идващи от Атлантическия океан. В най-сухата част на пустинята падат по-малко от 2 мм дъжд месечно.
Според скорошно изследване свръхсухото ядро на Атакама е започнало да се формира преди между 47,8 и 33,9 милиона години, през средния до късния еоцен – около 20 милиона години преди образуването на Андите. Това предполага, че планинските вериги не са били причината за засушаването на пустинята, а може би само са засилили вече съществуващата суша.
Капибарите (Hydrochoerus hydrochaeris), които са най-големите гризачи в света, живеят единствено в близост до постоянни източници на прясна вода и се хранят с растения, които също се нуждаят от вода, за да се развиват. Ето защо откриването в пустинята Атакама на зъб от изчезнал роднина на капибарите (Cardiatherium) е толкова необичайно.
„Да откриеш зъб от капибара в морски седименти в район, който днес е едно от най-сухите места на Земята, е направо невероятно“, казва в изявление Присила Мартинес, изследователка от Университета на Аризона и водещ автор на научната статия, описваща откритието.
Капибарите произхождат от Южна Америка, но днес не се срещат в Чили, където е открит зъбът, сочат данни на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
Зъбът не е единственото доказателство, че през късния миоцен Атакама е била по-влажно място. Според изявлението учените са го открили в пласт от седименти, образувани в плитководна морска среда преди между 7 и 10 милиона години. Освен това изследователите са открили микроскопични растителни структури, известни като фитолити. Те разкриват, че в района са растели палми, треви, джинджифилови растения и други цъфтящи растения, вероятно в условията на субтропична гора.
Тези открития, заедно с други научни данни, допълват нарастващия обем от доказателства, че някога пустинята Атакама е била достатъчно влажна, за да могат там да живеят крокодили и сладководни риби и да растат палми.
Новото изследване, публикувано в списание Scientific Reports, показва, че през късния миоцен там са живели и роднини на капибарите. Тъй като те са полуводни животни, откритието предоставя допълнителни доказателства в подкрепа на хипотезата, че в определени периоди пустинята Атакама е била по-влажна.
Изследователите не са сигурни как точно капибарите са достигнали до пустинята Атакама. Макар че по онова време в Южна Америка вече е имало капибари, Андите са представлявали преграда с височина до 5500 метра между днешните им местообитания и мястото, където е открит зъбът. Учените предполагат, че вместо да прекосяват планините, древните капибари са мигрирали по западното крайбрежие на Южна Америка, следвайки влажни зони, реки и други водоизточници.