„Пиесата има много възможни интерпретации. За различни зрители днес тя би могла да бъде разказ за абдикацията на съвременния човек – от отговорности, задължения, дори от права. Оттеглянето му на остров от собствени странности, капризи, ритуали, зависимости, страсти, тайни и лъжи... Реквием на всеобщата морална инфантилност на времето ни. Или на безвремието“, казва режисьорът Недялко Делчев.
По думите му тя би могла да бъде крахът на семейството – разпадът на емоционалните връзки между съпрузите, бунтът на децата срещу родителите; отказът на следващото поколение да приеме и следва установения ред, усъмняването и дори осмиването на вчерашните морални догми и норми, релативизмът на вчерашната истина.
„Или егоизмът на модерния човек, неспособен да разбере страховете и копнежите на другия. Абсурдната му претенция на знаещ по-добре от ближния си какво е най-добро за него или нея. Себедостатъчността като спасение от ада на другите. Аз, аз и аз сме мерило за всичко и всеки. Но преди всичко, това е пиеса за любовта. За въздигащия ни главовъртеж на чувството. За отдадеността до самоотричане. За нежно-гневното впиване, вплитане, вживяване в другия. За щастието да спечелиш и изкушението да поробиш обекта на желанието. За радостта, лекотата и свободата на посетения от Ерос. За тъмната, пагубна участ на човека, превзет от страстта. За чудото и болката да бъдеш влюбен“, казва още Недялко Делчев.
Художник е Мира Каланова, а композитор – Калоян Димитров. Преводът е на Мария Коева.
Участват актьорите Милена Живкова, Дария Симеонова, Гергана Филипова, Пламен Манасиев и Димитър Стойнов.
Следващите представления са на 17 и 30 октомври, 10 и 22 ноември.
/ДД