Той сподели, че не е издавал книга от 2010 г., когато излиза „Серенада против суета“. Новата му книга съдържа избрана лирика и е един вид „лебедова песен“, сподели авторът. Сред поместените творби има и стихотворения, които досега не са били публикувани, като едно от тях е и заглавното „Оброк“.
Попитан за какво пише през последните години, Гавраилов призна, че нищо не е създал в скоро време и не му се пише. Причината е, че днес „поезията не може да мине пред хляба“. Всеки, който иска, издава, а преди не беше така, трябваше да те одобрят, да минеш през една голяма цедка. Сега всеки се тупа в гърдите, че е поет, но това не води до качествена литература. За да се променят нещата обаче, трябва първо да се сложи ред в държавата, смята той.
Книгата „Оброк“ е в шест цикъла, от които пет са със стихотворения, а последният съдържа две поеми, каза за БТА редакторът и съставител д-р Ваня Колева. Според нея поезията на Гавраилов се движи между тропота на Аспаруховата конница, нравствените ценности и несправедливостите в съвремието ни. Минава и през въпроса за думите и творчеството. Има стихотворения, посветени на покойни поети и художници. Сред тях е и художникът Йордан Денев, който е автор на изображението на корицата и на илюстрации в изданието.
Стиховете на Гавраилов минават през мисълта за семейството и родовия корен, посочи Колева. Книгата започва със „Завещание“, което е адресирано до синовете му с послание да не се отклоняват от бащината диря и от любовта към рода и родината. Първият цикъл – „Крехка нежност“, е най-обемният и е за семейството, децата, привързаността между хората. Едно от стихотворенията – „Разплитане“, посветено на бабата на автора, прави аналогия между нейната плетка и мечтата за оставяне на диря за потомството. Има и силен социален цикъл, в който поетът размишлява за всичко нередно, което се случва около нас в по-ново време, добави редакторката. Едната от двете поеми в книгата „Оброк“ е лична, а другата е за Първата българска държава с детайлно описание на оставилите историческа диря наши владетели.
Ванилин Гавраилов е роден през 1955 г. във Вълчи дол. Завършил е български език и литература във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, има и следдипломни квалификации по „Протокол и етикет“ и „Връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негови стихотворения са публикувани в различни централни издания, превеждани са на литовски и руски език. Член е на Съюза на българските писатели, почетен член на Съюза на писателите на Русия, носител на орден „Ал. Сергеевич Пушкин“ за принос в съвременната литература. Член е на Сдружението на писателите във Варна, на което е бил председател три мандата. Работил е като журналист във вестник „Народно дело“, учител и пиар на Община Вълчи дол.