Заради масовото използване на изкуствен интелект (ИИ) от студентите, в момента активно се работи за промяна в начина на обучението в университетите. Заданията вече ще бъдат свързани с повече теренна, изследователска и лабораторна работа, в която да се види собствената теза и аргументация на студента, а и да се работи с реални данни, което по принцип затруднява ИИ. Все повече при оценката се взема предвид пътят на решаване на задачата с документацията по него, а не самия резултат. Все по-често се прилага устна защита, за да се насърчава критичното мислене. Смята се, че в близко време тези новости ще дадат качество в образованието и ще регламентират предпочитанията в обучението. Това каза специалистът по информационни технологии Янко Бахчеванов по време на десетата национална кръгла маса „IT иновации във висшето образование“, организирана от Центъра за изследване и прилагане на нови информационни и комуникационни технологии (ЦИПНИКТ) към Варненския икономически университет. 
По думите му през последната година университетските преподавателите масово констатират, че студентите са спрели да учат, ползват ИИ за изпълнението на всички задачи и дават готови отговори, които обаче са много хубави и все по-трудно се дешифрират. Той смята, че поколението, което сега започва висшето си образование, вече умело е свикнало с възможностите на ИИ, а също така вижда, че бизнесът очаква това от своите бъдещи кадри, затова войната срещу ползването на ИИ е изгубена. Расте поколение, което се намира в дигиталния свят, не търпи отговор „не знам“, а веднага проверява в телефона си, каза експертът и препоръча във висшето образование да се стимулира отговорното, правилно и прозрачно използване на ИИ, с ясна информация за приложението му. Уточни, че някои университети вече и в България изискват декларация за ползването на ИИ от студента.
Трябва да пазим данните си с цената на всичко, изрази мнение в дискусията Георги Зеленков от Варненския икономически университет. Битката днес е за информацията и контрола, който тя предоставя. ИИ е изключително мощен инструмент в нея, той дава знания, но върви с големи темпове преди нас. Ужасява ме моментът, в който ще разберем, че сме безсилни да спрем един или друг елемент от него, а той „чука на вратата“. Единственото, което има смисъл да направим, е да си пазим данните с цената на всички средства, каза той, като добави, че за съжаление хората „се разкриват“ в мрежата или в облачни услуги с невероятен ентусиазъм, граничещ с еуфория. Специалистът смята, че не е редно да вярваме на тези методи на съхранение и обърна внимание, че в момента се строят огромни центрове за данни, които пораждат човешки, енергийни и екологични проблеми. Така ставаме уязвими и безсилни пред група хора, на които принадлежи този невероятен ресурс, изрази опасение Зеленков. 
За уязвимостта ни и киберсигурността говори и инж. Петър Димитров от Варненския икономически университет. Той разказа за опасността от ИИ агентите. По думите му всяка споделена инфракструктурна услуга, дори пасивна, е потенциален канал за комуникация на ИИ, а въпросът е какво ще реши машината ако нашата инфраструктура стои на пътя на нейната задача. Затова трябва да има външен независим контрол, смята той.
Кръглата маса „IT иновации във висшето образование“, организирана от Центъра за изследване и прилагане на нови информационни и комуникационни технологии (ЦИПНИКТ), продължава и днес.