Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Аз съм психолог. Професионалният ми път е преминал през класическите школи, през академичните теории за личността, когнитивните поведенчески модели и анализа на травмите. Но колкото по-дълбоко човек навлиза в човешката душа и в необятната тайна на изцелението, толкова по-ясно вижда границите на чистия рационализъм. През последните години в терапевтичната наука все по-категорично навлиза квантовата психология.
Какво всъщност представлява тя? 
Това не е модна мистична фраза, нито бягство от науката. Квантовата психология е мостът, където субатомната физика и психологията на съзнанието си подават ръка. Тя стъпва на научно доказания принцип на квантовата механика: наблюдателят влияе пряко на наблюдаваното явление. Ние не сме просто пасивни биологични машини, захвърлени във враждебна и сляпа среда. Нашето съзнание, нашите доминиращи мисловни модели, потиснати емоции и несъзнавани убеждения непрекъснато взаимодействат с квантовото поле и буквално оформят материалната реалност около нас. И точно тук настъпва най-вълнуващото озарение. Когато разглеждаме древните свещени писания през призмата на квантовата психология, откриваме, че текстовете, писани преди хилядолетия, са съвършени, кодирани наръчници за функционирането на човешкото съзнание.
Най-несправедливият стих или безпощаден квантов закон? 
Всеки човек, отворил Новия завет за първи път с чисто човешко, морално чувство за правда, неизбежно се препъва в един стих. Той звучи много несправедливо в Евангелието от Матей (13:12): „Защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, що има“ (думи, които Христос повтаря и в Матей 25:29 при Притчата за талантите).
Ако четем тези редове буквално и през призмата на социалното равенство, те звучат несправедливо и жестоко. Нима Бог покровителства имащите и наказва страдащите? Нима небето отнема и последната троха на бедняка? Но ако погледнем този текст не като религиозна морална присъда, а като чисто научно формулиран закон на резонанса, завесата пада. Христос не говори за монети в джоба или банкови сметки. Той описва как работи съзнанието.
Какво означава „онзи, който няма“? 
Това е човекът, чието цялостно вътрешно състояние трепти на честотата на липсата, недоимъка, самосъжалението и страха. Той се събужда с мисълта: „Нямам пари, нямам любов, нямам здраве, нямам късмет, светът е лош, на мен нищо не ми върви“. Той може да получи помощ, но вътрешният му филтър остава настроен за бедност и загуба.
Квантовото поле обаче е безстрастно. То не дели нещата на „справедливо“ и „несправедливо“. То не реагира на думите ни, а на нашето автентично електромагнитно състояние. Ако излъчваш липса, полето ти връща още обстоятелства, които да валидират липсата. Ето защо в Евангелието от Лука (8:18) се добавя изумителният психологически детайл: „...а който няма, от него ще се отнеме и това, що мисли, че има“. Липсата в ума изяжда и реално съществуващото благо.
Обратно - „онзи, който има“, е личността, която е култивирала вътрешно съзнание за пълнота, благодарност и изобилие. Този човек забелязва ресурсите, цени малките дарове, носи мир в себе си, независимо от външните временни бури. По законите на резонанса, високата вътрешна честота неизбежно пренарежда материята - и на него наистина му се преумножава.
Синапеното зърно. Психологическата сила на чистия фокус 
Вторият велик квантов урок в Библията е свързан със съмнението и вярата. В Матей (17:20) Христос казва на своите ученици: „...защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно“.
Защо точно синапено зърно? Синапеното семе е едно от най-дребните семена, но има ключова особеност: неговата същност е абсолютно монолитна. То не се раздвоява. То не се „колебае“ дали да поникне като плевел или като трън - в него кодът на бъдещото растение е заложен без капка съмнение.
В квантовата психология вярата не е сляпо фанатично упование. Тя е състояние на неколеблив, кохерентен ум. Съвременният човек непрекъснато страда от раздвоение: с ума си казва „Много искам да оздравея / да срещна добър партньор / да намеря спокойствие“, а на подсъзнателно ниво е скован от ужас: „Но знам, че това на мен няма да се случи“. Тази вътрешна война размива намерението. Достатъчен е само един процент - едно синапено зрънце чиста, необезпокоявана от съмнения вътрешна сигурност, за да се разпадне и най-тежкият психологически блокаж.
Парадоксът на Тома Неверни: „Покажи ми, за да повярвам“ 
Най-големият капан на логичния ум е изискването: „Господи, първо ми дай доказателството, покажи ми чудото с очите ми, нека го пипна с пръсти, и тогава ще повярвам!“.
Това е вечният синдром на Тома Неверни. В Евангелието от Йоан (20:29) Христос кротко му напомня: „Тома, ти повярва, понеже Ме видя; блажени са тези, които не са видели, и са повярвали“.
Този текст подчертава този закон: редът на сътворението винаги започва отвътре навън. Не „виж, за да повярваш“, а „повярвай, за да видиш“. Затова в Посланието към Евреите (11:1) Апостол Павел дава определение за вярата, което звучи като чиста физика на вероятностите: „А вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“.
Има една красива притча за човека, който стоял на ръба на пропаст в гъста мъгла. Той се молел: „Господи, покажи ми моста, за да стъпя на него!“. А гласът от тишината му отговорил: „Вдигни крака си и направи крачка в празнотата. Мостът ще се появи едва под тежестта на твоята стъпка“.
Като психолог виждам как хората остават парализирани на ръба на житейските си пропасти. Чакат партньорът първо да се промени, за да станат те добри. Чакат първо парите да потекат, за да се почувстват спокойни. Чакат първо болестта да изчезне, за да се зарадват на живота. Това е преобърната психология. Външният свят е просто забавено във времето кино. За да се смени картината на екрана, лентата в прожекционния апарат - нашето собствено подсъзнание - трябва вече да е различна.
Практическото квантово пренареждане - как да приложим тези древни истини в нашия реален, земен живот още днес
* Сменете молитвата на просяка с молитвата на благодарността: Да молиш от състояние на отчаяние („Ох, само дано не стане най-лошото, помогни ми, защото загивам“) е директно потвърждение на липсата. В квантов план вие крещите на полето: „Аз нямам!“. И полето ви отговаря със същото. Пренастройте ума си: благодарете за решението още преди то да се е проявило физически. Благодарността е състоянието на вече полученото изобилие.
* Направете смелата първа крачка в мъглата: Не чакайте всички светофари по пътя ви да светнат в зелено, за да тръгнете. Не чакайте да съберете 100% гаранции, за да поставите здравословна граница, да започнете ново начинание или да излезете от токсична среда. Вдигнете крака си. Психологическата опора се изгражда в самото движение, а не в пасивното чакане на дивана.
* Пречистете синапеното зрънце на намерението си: Наблюдавайте вътрешния си диалог. Спрете да саботирате собствените си стремежи с автоматичните „Да, но...“, „Това не е за мен“, „Твърде късно е“. Дори да разполагате само с една малка искра надежда, пазете я чиста от отровата на скептицизма.
Библията не изисква сляпо подчинение на външни догми. Тя ни кани на най-смелото пътешествие - осъзнаването, че Царството Божие, онова необятно квантово поле на чистия потенциал, не е някъде далеч в облаците, а се намира вътре в нас. И всеки наш избор, всяка наша мисъл и всяка наша смела стъпка определя дали ще го превърнем в рай на земята, или в наш личен ад.

Диана БАЛКАНДЖИЕВА