Карсън е родена в Торонто през 1950 г.
През 1981 г. Ан Карсън публикува докторската си дисертация по класическа филология, озаглавена Odi et Amo Ergo Sum, и през цялата си кариера съчетава писането на поезия с преводаческа дейност и преподаване в различни университети, се казва в биографичната справка за канадката, публикувана на сайта Nobelprize.org. Тя определя етимологията на думите като отправна точка за цялото си творчество.
Преводите на Ан Карсън от класическа гръцка литетарура могат да се разглеждат като самостоятелни творби, казват от Шведската академия. Сред тях е интерпретацията й на фрагменти от стихотворенията на Сафо, озаглавена If Not, Winter (2002), както и трагедии като „Електра“ (2001) и „Антигона“ (2015) на Софокъл, също „Вакханки“ (2015) на Еврипид.
Сред книгите на Ан Карсън са Eros the Bittersweet, предлагащ – поглед към удоволствието и болката от желанието в древногръцката литература, романът в стихотворна форма Autobiography of Red, Men in the Off Hours – сборник с поезия и проза, спечелил канадската награда „Грифин“ за поезия през 2001 г., и Norma Jeane Baker of Troy, в която прави сравнение между Мерилин Монро и Елена от Троя, информира Асошиейтед прес.
„Почти цялото й литературно творчество е съсредоточено върху пресечната точка между обсесията на филолога към думите и стремежа на поета към ново значение“, каза Андерс Олсон, председател на Нобеловия комитет за литература, цитиран от Асошиейтед прес.
Олсон добави, че съчетанието от влияния, което Карсън създава – от древните гърци до Джон Кийтс, Вирджиния Улф и Емили Бронте – „води до игриви и иронични творби, които са не само между класическата и съвременната поезия, но и между различни жанрове и форми на изкуство“.
Карсън е преподава класическа литература в няколко североамерикански университета и е живее в Исландия, където със съпруга си Робърт Къри получават гражданство през 2022 г., отбелязва Асошиейтед прес.
Нобеловата награда за литература се присъжда от Шведската академия в Стокхолм.
Първата Нобелова награда за литература получава френският поет Рьоне Сюли Прюдом през 1901 г. Миналата година отличието получи унгарецът Ласло Краснахоркаи.
Номинациите за Нобеловата награда за литература се пазят в тайна в продължение на 50 години.
Нобеловата седмица започна на 5 октомври с обявяването на носителите на приза за физиология или медицина – американецът Карл Дайсерот и германците Петер Хегеман и Георг Нагел. Те са отличени от Кралския Каролински институт за открития в областта на управляваните от светлина йо̀нни канали и оптогенетиката.
На 6 октомври беше съобщен лауреатът на Нобеловата награда за физика – белгийският учен Франсис Халзен. Той получава приза „за решаващия принос към Обсерваторията за неутрино „Айскюб“ (IceCube) и откриването на високоенергийни неутрино от астрофизичен произход“.
В сряда, 7 октомври, Нобеловата награда за химия беше присъдена на французина Анри Б. Каган и японеца Кенсо Соаи за работата им да разкрият загадката на огледалните образи в химичните молекули.
В петък, 9 октомври, в Осло ще бъде обявена Нобеловата награда за мир, а на 12 октомври в Стокхолм ще бъде огласен и носителят на приза за икономика за 2026 г.
Церемонията за връчването на Нобеловите награди по традиция са Стокхолм и Осло на 10 декември, когато се отбелязва годишнина от смъртта на Алфред Нобел. Наградата се състои от златен медал, диплом и парична сума.