Министър Милошев посочи, че паметникът е построен преди 100 години и се намира на надморска височина 1330 метра, което създава специфични условия за извършването на дейностите. Той представи специалистите, ангажирани с проекта и работата по паметника, сред които са проф. Петко Петков, проф. Вера Бонева, проф. Пламен Митев, Мая Миланова, Лъчезар Павлов, д-р Чавдар Ангелов, проф. Димитър Назърски и инж. Янко Петков.
По думите на министъра на културата „около експозицията е имало спекулации, че паметникът е разрушен и че са загубени артефакти“. Той посочи, че няма причина националният паметник да бъде унищожаван и че целта на днешната пресконференция е да бъде представен „истинският разказ“ за това какво се прави, с какво внимание и защо държавата влага средства в обществената поръчка.
Арх. Николай Симеонов, проектант на идейния и работния проект, обясни, че проектът е изработен след подробно ръчно заснемане на монумента от скеле, квадратен дециметър по квадратен дециметър. Установени са следните характеристики: паметникът е с около 3300 кв. м повърхност, височина 31,5 метра, и около 8460 метра фуги между каменните квадри. По думите му климатичните условия на място са изключително тежки и това се отразява на изпълнението на дейностите. Според арх. Симеонов носещата конструкция е в добро състояние, но облицовката и вътрешният бутобетон се разрушават от влагата. Затова проектът предвижда възстановяване на естествената вентилация чрез 34 отвора, заложени още в първоначалния проект, но затворени при създаването на музейната експозиция.
Проф. Димитър Назърски от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) обясни, че около 380 облицовъчни блока от доломит вече са паднали и представляват опасност за посетителите, а още поне 400–500 са с нарушена адхезия и ще трябва да бъдат закрепени с химически анкери, за да бъде реконструкцията надеждна. По думите му старите фуги, запълнени първоначално с циментово-пясъчен разтвор, са се разрушили още през първите пет години вследствие на топлинните деформации на облицовъчните камъни, а косите дъждове са проникнали дълбоко в бетона в зоната на фугите. От конструктивна гледна точка обаче няма проблем, каза проф. Назърски.
„Конструкцията на паметника няма никакви конструктивни дефекти. Основата на паметника е абсолютно стабилна. Всички неща, които ще се ремонтират и са дефектирали, са по облицовката“, каза конструкторът инж. Емил Цаков. По думите му извозването на земно-скалната маса под околното стълбище е абсолютно необходимо от технологична гледна точка. Всички оригинални каменни блокове са складирани и запазени, каза той. Извозването на този материал ще позволи да се изгради предвидената стоманобетонна конструкция, върху която ще се върнат демонтираните каменни блокове, допълни инж. Цаков.
Инж. Виктор Гущеров, който отговаря за електроинсталациите и мълниезащитата, обясни, че на място много често се наблюдават коси дъждове и има чести попадения на мълнии, включително хоризонтални. Паметникът има изградена мълниезащита, но по думите му има проблем със заземителната инсталация, защото заради големия насип най-близката почва за отвеждане на тока е на около 35 метра. Мълниезащитната инсталация е обследвана и възстановена, а проектът предвижда още изграждане на системи за пожароизвестяване, аварийно оповестяване и контрол на достъпа.
Реставраторът инж. Николай Иванов обясни, че около 8 км фуги ще бъдат подменени, като за целта ще се използват полимерни смеси, които се полагат на няколко пласта с изчакване между тях. Затова ще бъдат необходими поне няколко екипа реставратори. По думите му това означава продължителен процес и голям обем работа. Работата на Шипка е сезонна и е възможна само през периода от май до средата на септември, уточни Милошев.
Инж. Станимира Белоконска, която отговаря за вентилацията и климатизацията, каза, че една от задачите ѝ в проекта е свързана с климатизацията на експонатите в експозицията. „Тя ще бъде решена локално, съобразно изискванията на конкретните експонати“, обясни тя.
Ръководителят на проекта за експозицията Мая Миланова разказа, че е музеен служител в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ с 40-годишен опит и е била свидетел на създаването на първата експозиция. По думите ѝ тя е била компромисен вариант заради постоянно проникващата влага, която е застрашавала витрините и съхранението на изложените движими културни ценности. При предстоящото мащабно реставриране и консервацията на паметника, както и при възстановяването на първоначалния вид на интериора, естествено е възникнала и необходимостта от създаването на нова експозиция.
Миланова подчерта, че тематичната структура на експозицията се запазва, като всички основни теми остават включени. Повече внимание ще бъде отделено на живота и дейността на българските опълченци след Освобождението. Заради ограниченото пространство част от по-подробната информация ще бъде достъпна чрез QR кодове.
Миланова посочи още, че ключови експонати като копието на Самарското знаме и печатът на граф Игнатиев ще останат в експозицията. Самарското знаме ще бъде поставено в климатизирана витрина и ще може да се вижда от двете страни, а за печата е предвидена специална витрина. По думите на Миланова „част от повтарящите се експонати няма да бъдат представени в новата експозиция, а някои предмети, които не са от епохата, също ще отпаднат“. Двете картечници „Гатлинг“, използвани по време на Руско-турската война при Плевен, ще бъдат преместени във външната експозиция пред Паметника на свободата.
Директорът на музея Чавдар Ангелов посочи, че пътят до започването на ремонта е бил дълъг и е включвал действия, които българската държава не е предприемала в продължение на десетилетия. След вписването на паметника в кадастралната карта и съставянето на акт за публична държавна собственост е започнало изработването на необходимата документация. Ангелов подчерта, че за започването на ремонта е трябвало едновременно да има избран изпълнител, избран строителен надзор и осигурено финансиране. Той каза още, че няма основание за спекулации, че ремонтът умишлено е започнал преди предстоящите годишнини.
По думите на министър Милошев „отбелязването на 3 март и на Шипченската епопея ще бъде организирано, като ремонтът няма да попречи на честванията“.
Проф. Вера Бонева, доктор на науките по история на Българското възраждане и на България, посочи, че „няма причина в обществото да има притеснения за движимите културни ценности, които са били в експозицията, във фонда и ще бъдат в новата експозиция“. По думите ѝ законодателството за културното наследство и музейните фондове поставя строги изисквания към всеки експонат.
Бонева посочи, че „в периода, в който експонатите няма да бъдат изложени, те ще могат да бъдат реставрирани и консервирани“. Тя отбеляза и новите решения в експозицията, които според нея дават възможност тя да бъде надградена съдържателно и визуално и да придобие модерен облик.
Проф. Петко Петков каза, че за него е било голяма отговорност и чест да участва в екипа на реставраторите на паметника. По думите му при разработването на проекта са съобразени досегашните изследвания и най-новите историографски постижения. Петков посочи, че ще бъдат представени, доколкото позволява пространството, всички аспекти на Освободителната война, с акцент върху най-важните моменти. Специално внимание ще бъде отделено на българското опълчение, на битката при Шипка-Шейново и на даренията, свързани със строителството на паметника.
Като един от двамата рецензенти на проекта проф. Пламен Митев открои три акцента – приемствеността, прилагането на модерни технологии и достъпността. По думите му нищо от съществуващата експозиция няма да бъде изцяло изключено, а ще бъде използвано като основа за бъдещата.
Митев посочи, че хората с ограничени двигателни възможности ще могат още на първия етаж да получат пълна информация за експозицията на останалите етажи чрез дигитален екран. Той каза също, че докато досегашната експозиция е обхващала пет теми, новата ще включва осем теми с 20 подтеми.
Министър Евтим Милошев посочи, че опазването на националната памет и отношението към националната идентичност са във фокуса на работата на правителството и на Министерството на културата. Той подчерта, че дейностите по експозицията и целият ремонт на Паметника на свободата ще бъдат осъществени публично и прозрачно, като информацията за тях ще бъде достъпна. Министърът призова за уважение към институциите и обществото да не се поддава на провокации и задкулисни действия.
Милошев каза още, че ремонтът ще продължи три сезона, а не три години, и че ще има чествания на 3 март. Той посочи, че графикът за изпълнение на дейностите ще бъде обявен ясно и че ще се работи всеки ден, когато атмосферните условия позволяват.