„Той беше един много ярък, характерен актьор. Беше голям интелектуалец. Бохемството му беше абсолютно чуждо, обожаваше литературата и всички изкуства“, разказа Василева.
По думите ѝ Петър Василев запазва интереса си към изкуството и литературата до края на живота си. „Живя почти 98 години, два месеца не му достигнаха, и до последно той поддържаше една изключителна духовност. Той не се занемари духовно, може би това е и една от причините за дългия му живот“, каза тя.
Изложбата е организирана от Народния театър „Иван Вазов“ по нейна идея. Василева изрази благодарността си към директора на театъра Васил Василев. „Много съм благодарна на сегашния директор, защото веднага прие идеята ми и се съгласи да отдадем заслуженото внимание на моя баща“, каза тя.
Петър Василев е роден на 9 октомври 1911 г. в село Сладък кладенец, Старозагорско. Преди да стане част от трупата на Народния театър, играе на сцените във Варна, Пловдив и Русе. В продължилата десетилетия актьорска кариера пресъздава стотици образи от българската и световната драматургия, сред които Малволио в „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Златил в „Боряна“ от Йордан Йовков и Лука Лукич в „Ревизор“ от Николай Гогол.
/КС