Фатима Йълдъс попита за оценяването на учениците, като каза, че се наблюдава засилване на ролята на обобщаващото оценяване, включително чрез все по-честото използване на тестове, а формиращото оценяване остава по-слабо застъпено. Тя отбеляза, че резултатите от националното външно оценяване след четвърти и седми клас участват в балообразуването при приема в профилирани гимназии и паралелки. Йълдъс отправи въпрос към образователния министър, свързан с това какво е мястото и ролята на формиращото и обобщаващото оценяване в образователния процес, и дали са необходими промени в системата за оценяване, включително по отношение на текущите изпитвания и изпитите.
„Образователната система е настроена така, че стимулира такъв тип оценяване, което поражда ненормално разрастване, като явление, на частни уроци. Системата би трябвало да подготвя учениците, че да получават достатъчно знания, за да могат да преминават в следваща степен на обучение, благодарение на базисното си обучение", каза министърът.
Той припомни, че през миналата година имаше вълнения и сред родители, и сред ученици, и сред преподаватели, когато се анонсира намерението да се промени външното оценяване след седми клас. „Срещах се с родители, с народни представители и с учители, и затова сме дали още една година, за да може това плавно да се случи и системата да се пренастрои. Целта е и родителите, и учениците да са по-спокойни, тъй като за тях това е твърде важно като степен и етап от тяхното развитие", обясни министър Вълчев.
„Във външното оценяване след десети клас, още от тази година и го анонсирахме, започваме да правим промени. Създадени са съответните условия - учениците, учителите и родителите да се запознаят с новия формат на изпита, за да имат време. Знае се, че на десети клас мерим ниво, то няма толкова важно значение за продължаването на образованието на учениците, но посоката, в която ще се върви, е тази", отбеляза министърът.
Изключително важно е и устното изпитване, да се види един ученик как може да се аргументира, да се изразява, да подрежда аргументи, да намира и защитава тези, и да атакува дадени постулати, защото в учебното съдържание няма нищо вечно. Науката се развива и се появяват новости, и това трябва да е един постоянен процес. Ние изповядваме мнението, че това трябва да стане заедно с подготовката и на родителите, и на учениците за тези промени. Ако това не е така, се създават излишни напрежения в обществото. Ако ние тръгнем скоростно да променяме начина на изпитване, без да сме подготвили промените в програмите и новото учебно съдържание, ще се опитаме да пренастроим самия начин на изпитване, без да сме пренастроили самата система, каза министър Георги Вълчев.