Десетилетия наред изследователите знаеха, че теоретично е възможно да се създадат реакции, при които да се образува само един от тези огледални образи, но как да се постигне това на практика оставаше загадка. Анри Б. Каган и Кенсо Соаи получават Нобеловата награда за химия за 2026 г., защото предложиха решение. Техните открития са изключително важни за химиците, които работят в области като фармацевтичното производство.
Представете си, че сте ключар, който изработва ключове по поръчка. Проблемът е, че когато ги произвеждате, винаги получавате два огледални варианта, но само единият от тях пасва на ключалката – а ключалката може да се повреди, ако клиентите ви се опитат да я отключат с другия ключ. За съжаление, разграничаването на ключовете е много трудно, затова клиентът получава и двата.
Подобни предизвикателства възникват, когато химиците разработват нови лекарства. Много от лекарствените молекули се срещат в два варианта, които са огледални образи един на друг: единият има терапевтичен ефект, докато другият може да предизвика ненужни и понякога вредни странични ефекти. Основната причина за това е явление, което химиците наричат „хомохиралност“ – от гръцките думи за „същият“ и „ръка“. Подобно на ръцете, почти всички аминокиселини съществуват в два огледални варианта, но само единият от тях се среща в протеините на вашите клетки. Другият рядко се среща в природата, се казва в мотивите на сайта Nobelprize.org.
Химиците отдавна се чудят как може да възникне хомохиралността. Анри Каган и Кенсо Соаи получават Нобеловата награда за химия за 2026 г., защото са намерили решение на тази загадка.
Анри Каган, който работи в Университета Париж-юг, открива нов начин за манипулиране на химичните реакции, позволяващ по-голямо преобладаване на единия от огледалните образи, отколкото дотогава се е смятало за възможно. Неговото постижение се оказва революционно за химиците, които разработват фармацевтични продукти, аромати, парфюми и нови материали.
Кенсо Соаи от Токийския университет създадва първата химична реакция, при която се образува само един от възможните огледални образи. Освен самия живот, никой никога не е постигал този подвиг. Реакцията на Соаи е един от най-впечатляващите химични експерименти, провеждани някога, се казва на сайта Nobelprize.org.
Нобеловата награда за химия за 2026 г. е резултат от дълга верига от идеи, чието първо звено е създадено в средата на XIX век. Всичко започва с Луи Пастьор, който изследва вещество, важно за производството на вино - винената киселина.
Пастьор разглежда почти всичко, което иска да изследва, под микроскопа си. Когато колегите му твърдят, че винената киселина понякога отклонява поляризираната светлина надясно, а в други случаи изобщо не я засяга, това събужда интереса му. Той отглежда кристали от винена киселина и ги изследва под микроскопа си – така открива, че те съществуват в два варианта, всеки от които е огледално отражение на другия. С помощта на пинсети той ги разделя и ги разтваря поотделно. Когато пропуска поляризирана светлина през течностите, едната отклонява светлината надясно, а другата – наляво. Ако се смесят течностите, светлината остава непроменена.
Този експеримент показва на химиците, че някои вещества се срещат в два огледални варианта. В крайна сметка тези вещества започват да се наричат хирални, а двете молекули, които са огледални образи една на друга – енантиомери, припомнят от шведската Кралска академия на науките.