Европейската комисия работи по нови начини за увеличаване на приходите от технологични групи като „Епъл“ (Apple), „Мета“ (Meta) и „Гугъл“ (Google), без те да бъдат пряко посочвани, съобщиха пред „Файненшъл таймс“ шестима представители, запознати с обсъжданията. Вашингтон заплаши с ответни мерки държавите, които въвеждат данъци върху цифровите услуги.
Дискусиите се водят на фона на преговорите между страните от ЕС за общия бюджет на блока и ограниченията върху държавните разходи на национално равнище. Това засилва натиска за въвеждане на нови централизирани данъци, въпреки затрудненията в световните усилия за облагане на печалбите на мултинационалните компании.
Брюксел обмисля промени в съществуващо предложение, според които всички компании, работещи в ЕС и реализиращи годишни приходи над 100 млн. евро, ще плащат годишна фиксирана данъчна вноска, заявиха представителите.
В сегашния си вид предложението, известно като „Корпоративен ресурс за Европа“ (Corporate Resource for Europe – Core), би задължило компаниите за цифрови услуги, които имат дъщерно дружество в ЕС, да плащат фиксираната сума, но би обхванало сравнително малка част от печалбите на мултинационалните компании.
Промяна на праговете и размера на вноските по предложението така, че да обхващат само много големите корпорации, би увеличила приходите от технологичните групи и същевременно би намалила критиките в Европа, че данъкът ще засегне множество средни по размер европейски компании, посочиха представителите.
Новият данък ще обхваща всички видове компании, а не само специализираните в цифрови услуги, но конкретните параметри все още се обсъждат, добавиха те.
Данъкът „Корпоративен ресурс за Европа“ е част от пакет от пет нови налога или „собствени ресурси“, които общо биха осигурявали около 60 млрд. евро годишно за общия бюджет на ЕС от 2028 година.
Според представители промяната на праговете, така че средните предприятия да бъдат изключени, вероятно би увеличила броя на държавите, които биха подкрепили данъка. Те обаче предупредиха, че промяната ще изисква съгласието на всичките 27 страни от ЕС.
Европейската комисия отказа да коментира.
Световните усилия за облагане на големите компании за цифрови услуги през последните години са в застой. Споразумение от 2021 г., постигнато с посредничеството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което задължава големите мултинационални компании да плащат повече данъци в държавите, където реализират продажбите си, се натъкна на пречки след преизбирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ през 2024 година.
Представител на ЕС определи споразумението като на практика „мъртво“.
Брюксел беше отложил законодателството за данък върху цифровите услуги в целия ЕС, за да даде възможност световното споразумение да бъде приложено, но продължава да се опасява от данъчен модел, който би поставил цифровите компании под специално облагане.
Според представители подобен данък едва ли ще получи необходимата подкрепа от страните членки заради опасенията от ответни мерки от страна на САЩ.
След преизбирането на Тръмп ЕС се опитва да балансира между прилагането на знаковите си правила за цифровия сектор и избягването на ескалация на напрежението с Вашингтон.
Франция, Италия, Испания и Австрия вече имат национални данъци върху цифровите услуги и са обект на разследвания от страна на САЩ по раздел 301, които потенциално могат да доведат до ответни търговски мита.
Говорител на Европейската комисия заяви, че тя е готова да подкрепи Съвета на ЕС и Европейския парламент „за постигането на споразумение по новия пакет от собствени ресурси тази година“, като добави, че пакетът е „от съществено значение за осигуряването на адекватно финансиране на общите ни приоритети през следващото десетилетие“.