Родовият терапевт Маруся Пашкова: Хората често се вглеждат повече в това, което нямат, отколкото в силата си

Маруся Пашкова е родом от Бургас. В момента живее в Трявна и живее между красивото балканско градче и София. Магистър-психолог с професионален опит в областта на развитието на хора, обучения и работа с личностни и професионални ресурси. Сертифициран родов терапевт, обучавала се в школата на Аида Марковска, медиатор по семейна и търговска медиация, член на Българска асоциация по родова терапия (БАРТ) и на Българска асоциация по хипноза (БАХ). В работата си съчетава психология, себепознание и работа с родовата история. Интересува се от това как семейната памет, отношенията и невидимите модели, които наследяваме, се срещат с личния ни избор и съвременния ни живот. Автор е на книгата „Какво общо има гримът с това?“, в която разглежда грима не просто като начин да променим външността си, а като възможност да се срещнем със себе си, със своята женственост, история и вътрешен глас. Ето какво каза Маруся Пашкова в интервю за читателите на „Утро“.

- Г-жо Пашкова, какво провокира вашия интерес към тази тема и какво означава родова терапия?
- При мен срещата с метода родова терапия стана съвсем случайно. През 2016 г. присъствах на семинар на Аида Марковска и след него в живота ми настъпиха големи промени. Това предизивка още повече любопитството ми и желанието ми да се обучавам в метода и да го внедря в работата си. В един момент идва осъзнаването, че някои неща в живота ни сякаш се повтарят - в отношенията, в начина, по който се отнасяме към парите, към успеха, към себе си. И започваме да си задаваме въпроса: „Това наистина ли е само мое?“.
Родовата терапия дава отговори, но не спира само дотам - тя променя живота ни
За мен тя е начин да погледнем към човека не като към изолиран индивид, а като към част от една по-голяма семейна история. Да видим какво знаем за нея, какво не знаем, какви модели се повтарят и какви ресурси сме получили. Но е важно да кажа нещо - родовата терапия не означава да обясним всичко с рода. Тя не отменя личната ни отговорност и избора ни. Напротив - познаването на историята може да ни помогне да избираме по-осъзнато и по-свободно.
- Какво носим от предците си, без да подозираме, и възможно ли е да живеем живота на някой от предците ни?
- Носим много повече от външност и фамилия. Носим семейни истории, отношения, вярвания, понякога страхове и начини за справяне с трудностите. Разбира се носим и ресурси - способности, устойчивост, предприемчивост, отношение към труда, към знанието, към семейството. Още веднъж бих искала да подчертая, че макар в родовата терапия да говорим често за повторения - сходни съдби, отношения или житейски избори през поколенията, това не означава, че буквално „живеем живота“ на някого. По-скоро
понякога несъзнателно продължаваме история, която не сме осмислили
И когато я видим, вече имаме възможност да кажем: „Това е част от историята на моето семейство, на моите предци, но не е задължително да бъде моето бъдеще“.
- По какво разбираме, че в живота ни има повторяемост на родов модел?
- Обикновено първият знак е повтарящото се „Защо все на мен ми се случва това?“. Когато човек многократно попада в сходни ситуации, избира сходни партньори, среща един и същи тип проблеми или има едно и също усещане - например че трябва постоянно да се доказва, че няма право да има повече от другите или че не бива да се отделя от семейството - тогава си струва да погледне и назад. Разбира се, не всяко повторение е родов модел. Понякога има психологически, социални или съвсем конкретни житейски причини. Затова аз обичам да задавам въпроси, вместо да давам готови отговори.
- Какво наследяваме от рода - само травми или има и други ресурси, които са като дар?
- О, ресурсите са огромна част от тази история. И ми се иска понякога да говорим много повече за тях, защото хората често се вглеждат повече в това, което нямат, отколкото в силата си. 
Когато човек започне да изследва рода си, първоначално често търси тежките истории
- загуби, раздели, бедност, зависимости, конфликти. Но зад тях много често стоят хора, които са оцелели, създали са семейства, започнали са от нулата, построили са къща, отгледали са деца, преживели са война, преселване, загуба. Това също е наследство. Затова понякога най-ценният въпрос не е „Какво лошо има в моя род?“, а „Какво са успели да направят тези хора въпреки всичко?“.
- Може ли човек да прекъсне модел, който се повтаря поколения наред и как се случва това?
- Да, може да промени начина, по който го продължава. Но не става с магическа пръчка или с едно позитивно утвърждение, както е модерно напоследък, от типа „От днес прекратявам този модел“. Първата стъпка е да го видим. После да разберем какво стои зад него - какво сме научили за любовта, за парите, за успеха, за ролята си в семейството. След това идва най-трудната част или по-скоро, най-отговорната задача - да направим различен избор. Понякога това означава да поставим граница, друг път да спрем да се жертваме. Понякога да си позволим да печелим повече или пък да изберем партньор, който не прилича на познатия ни модел.
Промяната започва там, където автоматичната реакция се превърне в осъзнат избор
- Как родовата история влияе върху нашия живот, пари, работа, любов, самочувствие?
- Много силно могат да влияят семейните ни представи за тези неща. Ако в едно семейство парите са били свързани с опасност, загуба или конфликт, човек може да израсне с определено отношение към тях. Ако любовта е била свързвана с жертва, може да му е трудно да си представи любов без саможертва. Ако в рода е имало убеждението, че „трябва да си скромен и да не се показваш“, успехът може да предизвиква вътрешен конфликт. Но пак ще кажа: това не е присъда. Ние сме едновременно наследници и творци на собствения си живот.
- На кого може да помогне родовата терапия и на кого не?
- Тя може да бъде полезна на човек, който иска да разбере себе си по-дълбоко, забелязва повтарящи се житейски модели или има въпроси към семейната си история. Подходяща е и за хора, които просто искат да опознаят по-добре корените си - не е необходимо да имат проблем, за да се интересуват от рода си. Но не бих я представила като универсално решение. При сериозни психични състояния, остри кризи или медицински проблеми родовата терапия не заменя психотерапията, психиатричната или медицинската помощ. За мен тя е един от възможните пътища към по-дълбоко себепознание.
- Кажете няколко думи за родовата памет - познаваме ли я достатъчно и защо е важна?
- Мисля, че все още знаем твърде малко. Някак загубихме връзката, поотдалечихме се.
Да бъдеш модерен не трябва да означава да забравиш, че дължиш почит на тези, които са преди теб
Защото ние сме на тази земя именно заради хората преди нас. Това важи както в рамките на една семейна, родова система, така и в общонационален план. Много семейства знаят имената на бабите и дядовците си, но не знаят как са живели, какво са преживели, от какво са се страхували, за какво са мечтали. А понякога една стара снимка, писмо или разказ може да разкрие цял един свят. Родовата памет е важна, защото ни дава контекст. Помага ни да разберем кои сме, откъде идваме, а когато знаем откъде идваме, по-ясно можем да решим накъде искаме да вървим. Родовата памет ни прави устойчиви. Има и още нещо - паметта е форма на грижа. Да помним хората преди нас означава да признаем, че и техният живот е бил важен и не е бил напразно.
- Бихте ли дала примери от вашата практика за положителни резултати от работата с този метод?
- Не бих разказвала конкретни истории, разбира се, защото доверието на човека е най-важно. Но мога да кажа какво наблюдавам като резултат. Понякога човек идва с един въпрос, а си тръгва с много по-различен поглед към членовете на своето семейство, както и на мястото, което заема в семейната система. Например разбира, че не е „мързелив“, „неспособен“ или „неспособен да създава връзки“, както е мислел за себе си, а че дълго време е следвал определено семейно правило, което никога не е поставял под въпрос. Друг път човек осъзнава защо му е толкова трудно да поставя граници, или защо се чувства виновен, когато избира собственото си благополучие. За мен добрият резултат не е човекът да намери „виновника“ в рода. Добър резултат е да получи повече яснота и повече свобода в настоящето. Да си тръгне с усещането за лекота, но и силна родова подкрепа.
И нещо много, много хубаво - след работа в рода се зачеват и раждат много дечица. С колегите вече им губим бройката
- Как и с какво родовата терапия промени вас самата?
- Ооо, толкова много неща. Един процес, който не спира и до сега, но, нека започнем с най-значимото: нашата дъщеричка се роди именно след онзи семинар през 2016 година, когато отидох уж случайно. Не забременях там - да уточним все пак (шегувам се). Промени също и начина, по който гледам на хората. Днес много по-рядко си позволявам да съдя. Зад един човек винаги има история, а зад историята му има още истории. Промени и отношението ми към моето собствено семейство. Започнах да гледам на тях не само като на мои родители, баби, дядовци или близки, а като на личности със свои страхове, избори, ограничения и мечти. И може би най-важното - научих се да различавам приемането на историята от съгласието с всичко, което е било в нея.
- Какъв профил на съвременното семейство бихте очертали като психолог и родов терапевт?
- Съвременното семейство е много по-разнообразно, отколкото е било преди. Има семейства, в които родителите живеят заедно, разделени семейства, самотни родители, семейства с втори бракове, какво ли още не.
Независимо от формата обаче има една потребност, която не се е променила - човек да има усещането, че принадлежи и че е важен
Мисля, че днес имаме много информация за това как да отглеждаме „правилно“ децата си и понякога забравяме нещо много по-просто - децата имат нужда от присъстващи пълноценно родители. Не просто физически, не от съвършени родители. От истински.
- Кога говорим за здрава семейна структура и каква препоръка бихте дала на младите семейства?
- За мен здравото семейство не е семейство без конфликти. То е семейство, в което конфликтът не унищожава връзката. Има уважение, ясни граници и място за всеки. Родителите са родители, децата са деца. Детето не трябва да носи ролята на партньор, посредник или спасител на родителя. Към младите семейства бих се обърнала така: Можете да направите нещата по свой начин като едновременно с това почитате родителите си. И нещо важно - не отлагайте твърде дълго във времето създаването на семейство и деца. Биологичният часовник все още има значение.
- Ако можехте да промените само едно нещо в начина, по който хората гледат на своите семейства, какво би било то?
- Бих искала
да спрат да търсят само вина
Когато говорим за семейната история, много лесно е да кажем: „майка ми направи това“, „баща ми ми причини онова“, „баба ми е виновна“. Но когато останем само с вината, оставаме свързани с миналото по същия начин. Трябва да се научим да прощаваме - да пускаме, да приемаме. Да, не винаги е лесно, не винаги разбираме  защо, не винаги ще сме съгласни, но да приемаме. Нашите родители, баби, дядовци също са били деца, юноши, младежи. Също са обичали, тъгували, изпитвали са страх и съмнения. Нямаме право да съдим. Имаме обаче право на избор за собствения си живот. Избирайте умно и бъдете свободни.
- Автор сте на книгата „Какво общо има гримът с това?“, какво е основното послание в нея?
- На пръв поглед книгата е за грима, но всъщност е за начина, по който една жена гледа на себе си. Гримът може да бъде просто козметика, но може да бъде и малък личен ритуал - онзи момент, в който се поглеждаш в огледалото и си задаваш въпроса: „Коя съм?“ или „Как искам да се чувствам днес?“. В книгата има много лични истории, но и много символика.
Червилото например е свързано с гласа - с правото да кажеш това, което имаш да кажеш. Очната линия - с границите
А лицето е като история, която носим със себе си. И може би най-важното послание е: това е твоят живот. Избери цветовете, в които искаш да го изживееш и БЪДИ!
- И в края на нашия разговор - какво искате вашите деца да наследят от Вас, не като имущество, а като начин на живот?
- Искам да бъдат любознателни, свободни, но и отговорни хора. Да не приемат живота като нещо, което просто трябва да изкарат по определен сценарий. Да могат да задават въпроси. Да могат да променят мнението си. Да могат да кажат „не знам“ и после да тръгнат да търсят. Искам да знаят, че човек може да обича рода си, без да е длъжен да повтаря живота му. И най-вече - искам да наследят усещането, че имат право да бъдат себе си. Защото може би това е един от най-хубавите подаръци, които можем да оставим на следващото поколение - не готов живот, а свободата да създадем своя собствен. Да бъдат творци на своя собствен живот! Когато попитах сина ми, който е на 13, какво би искал да наследи от мен, като качества, той ме изненада с отговора. Каза ми: „Бих искал да мога смело да казвам истината - като теб“. Това много ми харесва.

Надие КАРАГЬОЗОВА-НАДИ