„Тези два законопроекта трябва да улеснят достъпа на хората до жилища под наем на приемливи цени, както и до покупка на жилище“, заяви социалистическият лидер, като открои по-специално кредити в размер на до 50 000 евро без лихва за първа покупка на жилище.
„Това правителство няма да се откаже“, увери Педро Санчес пред медиите.
Испанското правителство ще представи два нови указа със силата на закон за жилищния сектор с надеждата те да бъдат приети по специална парламентарна процедура преди предсрочните избори в края на ноември, съобщи днес премиерът.
Двата указа-закони ще бъдат разгледани от специална комисия в разпуснатия от премиера парламент, а не от всичките 350 депутати.
След като в петък депутатите отхвърлиха сходни мерки, което доведе до политическа криза и насрочване на парламентарни избори, правителството се надява по този начин да успее да прокара поне един от двата текста, който в такъв случай ще се прилага временно.
Специалната комисия, съставена от 69 депутати, е парламентарният орган, предвиден от конституцията в случай на разпускане на Камарата на депутатите, какъвто е случаят от публикуването тази сутрин в испанския държавен вестник на указа за свикване на предсрочни избори на 29 ноември.
Макар лявото правителство на Педро Санчес да не разполага с абсолютно мнозинство в парламента, което от години му пречи да прокарва основните си законодателни инициативи, в рамките на тази комисия ще му бъде достатъчно да получи подкрепата на малки политически формации, сред които Баската националистическа партия, за да осигури положителен вот.
В такъв случай опозицията на депутатите от каталунската партия за независимост „Заедно за Каталуния", заради която в петък бяха отхвърлени предишните укази на правителството за борба с жилищната криза, вече няма да бъде пречка.
От своя страна баските националисти подкрепиха в петък в пленарната зала първия от двата текста за жилищния сектор, който предвижда спиране до 2030 г. на принудителното извеждане от жилищата на уязвими лица, както и мерки срещу т. нар. „фондове лешояди“, обвинявани, че спекулират с недвижими имоти за сметка на жителите.
Насрочените за 29 ноември предсрочни избори в Испания ще се водят именно около въпроса, който от три поредни години е начело в списъка с основните притеснения на избирателите, но до преди две седмици не успяваше да заеме подобаващото му се място в политическия дебат – жилищата, подчертава в анализа си по темата Ройтерс.
Именно опитът за извеждане от дома на 87-годишната Марикармен Абаскал в центъра на Мадрид миналия месец, след като сградата й беше купена от компания за недвижими имоти, преобърна политическия дневен ред в страната. Случаят й предизвика протести в цяла Испания и изведе жилищния въпрос на челно място в дневния ред, дори измествайки имиграцията, която седмици наред беше водеща тема след масовото преминаване на мигранти през Сеута.
Недостигът на жилища в Испания има сходни характеристики с този в други европейски страни: сложната бюрокрация и недостигът на работна сила забавят предлагането, краткосрочните наеми нарастват, а все по-голямото търсене в централните части на градовете тласка цените нагоре, докато селските райони се обезлюдяват.
От изборите в Ирландия през 2024 г. до неотдавнашните избори за кмет на Берлин темата особено силно мобилизира младите избиратели в Европа, които са уморени да отделят все по-голяма част от доходите си за наем.
Въпросът как да бъде решена жилищната криза в Испания обаче е обект на ожесточен дебат.
Предложените от социалистическото правителство на премиера Педро Санчес жилищни мерки бяха отхвърлени миналия петък от десните депутати в парламента, които заявиха, че мерките - от ограниченията върху наемите до ограничения върху покупките на недвижими имоти от юридически лица - ще задълбочат проблема, като ограничат предлагането.
Алберто Нунес Фейхо, лидерът на дясноцентристката опозиционна Народна партия, вместо това обещава да се строят по 250 000 нови жилища годишно по проекти, които ще създадат още 600 000 работни места.
„Ако испанците ми гласуват доверие, моят приоритет и моят успех ще бъдат жилищната политика“, заяви Фейхо, чиято партия води по електорални нагласи в социологическите проучвания през септември с около 33 на сто подкрепа срещу 26 на сто за Испанската социалистическа работническа партия.
Фейхо също така иска да ускори градоустройственото планиране, за да освободи терени за строителство, както и да осигури по-силни гаранции по ипотечните кредити и договорите за наем за младите хора.
Някои обаче са скептични към обещанията му. Марта, 28-годишна жителка на Мадрид и една от десетките хиляди протестиращи, излезли на улиците, за да изразят недоволството си от отхвърлянето на указа, се надява успешните избори да укрепят мандата на левицата, за да реши проблема.
„Ако оставим този въпрос в ръцете на десницата, нещата ще станат много по-зле“, заяви тя.
Регионалната структура на Испания често се оказва пречка, отбелязва Ройтерс.
Централното правителство може да определя законодателството в областта на жилищата и да разработва национални програми за стимули и субсидии, но прилагането им, както и по-широкото градоустройствено планиране, до голяма степен са отговорност на регионалните власти и общините.
Всички видове инструменти – от предлаганите от социалистите ограничения на наемите до предлаганото от консерваторите облекчаване на разрешителните режими за строителство – са били отхвърляни, блокирани или просто не са били прилагани, откакто социалистите дойдоха на власт през 2018 г.
Две десетилетия след жилищния балон и последвалия срив на пазара, оставили трайни последици за икономиката, Испания премина от излишък към сериозен недостиг на жилища, оценяван от централната й банка на 750 000 жилища, като се очаква до 2028 г. той да достигне един милион.
Постепенното възстановяване на търсенето, подкрепено от изключително ниските лихвени проценти и нарастващата имиграция, не беше последвано от съответно увеличение на предлагането в районите, където то е най-необходимо, тъй като строителните предприемачи и кредиторите, засегнати от кризата и изпитващи недостиг на работна сила, не бяха склонни да възобновят строителството.
Макар 73 на сто от испанците да притежават собствено жилище, повече от половината от хората на възраст от 18 до 34 години вече живеят с родителите си или зависят от тях за покриване на разходите си за живот. По официални данни цените на жилищата са се повишили миналата година с три пъти по-бърз темп от заплатите, което е принудило повече хора да наемат жилища.
С едва 1,7 на сто според изчисленията на ЕК, делът на социалните жилища в Испания е сред най-ниските в ЕС.
„Марикармен беше само върхът на айсберга. Тази ситуация продължава от години, а всички – правителството и регионалните власти – носят вина, че си прехвърлят отговорността“, заяви 40-годишният Алекс Домингес, родом от Мадрид, който живее с бившата си приятелка Марта, тъй като след раздялата им нито един от двамата не е намерил жилище на приемлива цена.