Проучването на МВФ, публикувано днес, разглежда стратегии, използвани от правителствата за смекчаване на ценовите скокове в продължение на три десетилетия, както и нов икономически модел, който отчита по-високата инфлация, засягаща по-бедните домакинства, които изразходват по-голяма част от бюджета си за ежедневни нужди.
Големите скокове в цените на стоките от първа необходимост са били рядко явление в исторически план, особено на глобално ниво, но през последните пет години, след руската инвазия в Украйна през 2022 г. и войната в Близкия изток тази година, вече са постоянен източник на икономически и социален стрес.
Новият модел показва разлика от 0,8 процентни пункта спрямо стандартния показател за инфлацията, което сочи, че от 2021 до 2024 г. още 23 милиона души са минали под прага на крайната бедност, в сравнение с предишните изчисления.
„Накратко, кризите, свързани с разходите за живот... оказват влияние върху ценовата стабилност, понижават стандарта на живот и задълбочават неравенството“, заяви Киара Маги, икономист от МВФ, която е сред авторите на изследването, публикувано като глава 2 от предстоящия доклад „Световни икономически перспективи“, очакван идната седмица.
Миналия месец МВФ заяви, че световната икономика е преодоляла енергийния шок, причинен от войната в Близкия изток, по-добре, отколкото се опасяваше, и все още се прогнозира световният икономически продукт да нарасне с около 3 на сто през 2026 г., макар да предупреди, че рисковете остават високи.
Това отговаря на юлската прогноза на Фонда за растеж на световната икономика от 3,0 на сто, но е под средния темп от 3,5 процента, отчетен за 2024 и 2025 година.
Юлската прогноза също така залагаше, че войната ще приключи в средата на юли, но Иран и САЩ засилиха взаимните атаки през последните месеци, а войната се разпространи и в съседните държави.
МВФ отбелязва, че данните му сочат също така, че краткосрочните и средносрочните очаквания за инфлацията се повишават значително по време на кризи, свързани с разходите за живот, и остават значително над нивото отпреди кризата дори три години след началото й.
Целенасочените трансфери, според Фонда, са най-добрият начин страните да защитят най-уязвимите групи от населението, като същевременно запазят ценовите сигнали. Прилагането на мерки, насочени към потискане на цените, включително ценови контрол и по-ниски данъци върху потреблението, биха могли да струват на правителствата от три до шест пъти повече, докато субсидии за производителите биха могли да струват 22 пъти повече.
Широкомащабните мерки също биха могли да станат по-малко ефективни, ако много страни приложат субсидии едновременно, заявява МВФ.
Субсидиите за производителите, „често предпочитани от развиващите се страни“, са особено неефективни, тъй като могат да понижат разходите за стоки, които след това се изнасят, като по този начин местните данъкоплатци по същество субсидират потребителите в чужбина.