На представянето присъстваха заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, председателят на БАН чл.-кор. проф. Евелина Славчева, директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Христо Попов, кметът на Велико Търново Даниел Панов, областният управител Марин Богомилов, Великотърновският митрополит Григорий, народният представител Александър Узунов, президентът Георги Първанов (2002-2012 г.), археолози, историци, архитекти и музейни специалисти.
Трапезица е един от най-значимите исторически обекти на Велико Търново и на България, отбеляза доц. д-р Христо Попов. Той припомни, че през 2006 г. е обявена 30-годишна програма за възстановяване на археологическите проучвания на хълма, а настоящото представяне е посветено на резултатите от първите 20 години от нейното изпълнение.
По думите на доц. Попов археологическите проучвания на Трапезица започват още през 1879 г. – непосредствено след Освобождението, като първоначално са резултат от усилията на местни краеведи, учители и образовани хора. По-късно Народният музей, днешният Национален археологически музей, се включва активно в изследването на Трапезица и Царевец.
„Дългосрочните проекти, дългосрочните идеи, които се следват стъпка по стъпка, и когато имаме съвместните усилия на всички заинтересовани институции – научни институции, музеи, местна власт и държавни институции, резултатът е виден за всички и е полезен за цялото общество“, каза доц. д-р Попов. Той определи издадения сборник за проучванията на Трапезица през последните 20 години като изключително представителен труд за археологическите изследвания на старите български столици.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов припомни, че още като ученик е участвал в инициативи за почистване на крепостта, а преди 20 години местната общественост, историци и археолози са настоявали държавата да започне мащабни дейности по консервация, реставрация, адаптация и археологическо проучване на хълма.
Според Панов Трапезица е пример за това как историята може да обединява обществото. Той отбеляза участието на млади хора в почистването и археологическите дейности, както и реализираните през годините европейски и национални проекти. Кметът съобщи, че предстои изпълнението на проект за реставрация, адаптация и социализация на крепостта, финансиран от Министерството на културата.
Даниел Панов благодари на археолозите и специалистите, работили през последните две десетилетия по Трапезица, и обяви, че на 1 ноември се предвижда да бъдат връчени почетни грамоти на участниците в археологическите проучвания. Той отправи и призив към бившите президенти на България да подкрепят конституционното утвърждаване на Велико Търново като историческа и духовна столица на страната.
Георги Първанов подчерта значението на гражданската инициатива, но и необходимостта от последователна държавна политика за опазване на културното наследство. Според него отделните инициативи не са достатъчни и е необходимо да има стратегия и система, защото историята и археологията са сред ресурсите, с които България може да се представя пред Европа и света.
Първанов постави акцент и върху ролята на културата за сближаването между хората и държавите. Той призова младите хора да бъдат насърчавани да се включват в опазването на културното наследство, като това бъде не само практическа работа, а начин за изграждане на трайно отношение към историята и страната.
Доц. д-р Пламен Славов заяви, че дългосрочният проект за Трапезица ще продължи да получава подкрепата на българската държава и Министерството на културата. Той посочи, че се обсъжда по-дългосрочно планиране и финансиране на големи археологически обекти, което да даде възможност на научните екипи да организират по-ефективно своята работа.
Доц. Славов изрази готовност още с бюджета за 2027 г. да бъде търсен отговор на предложенията за увеличаване на средствата за археологически проучвания, теренна консервация и реставрация. Целта, по думите му, е да се преодолеят административните затруднения и да се постигне по-устойчиво отношение на държавата към археологическото наследство като част от националната памет и идентичност.
Марин Богомилов също подчерта значението на взаимодействието между институциите и заяви, че Областната администрация ще подкрепя проекти, свързани с представянето и опазването на историята на Велико Търново.
По време на събитието бе отбелязано, че археологическото значение на Трапезица не се изчерпва със средновековния период, защото на хълма има следи от човешко присъствие, датиращи от повече от 4500 години, включително от халколита, бронзовата и желязната епоха.
Представянето на резултатите продължи с представяне на научния сборник, посветен на археологическите проучвания на Трапезица през последните 20 години.
Очакваше се на Трапезица да пристигне и президентът Илияна Йотова, но заради поразените от дронове два кораба в българската икономическа зона в Черно море тя отмени посещението си във Велико Търново.