Като „странно“ описа Халзен усещането да научи, че е получил Нобелова награда. Той припомни, че подобно чувство е изпитал и миналата седмица по време на фестивала в Бергамо, когато е било изказано предположение, че може да получи отличието.
На въпрос от шведската телевизия с кое от постиженията си се гордее най-много Халзен не открои конкретен резултат, а постави акцент върху хората, с които е работил. По думите му той е особено щастлив от съвместната работа и от доброто сътрудничество между учените, посветили се на изследването на неутрино.
„Това е екипна работа“, подчерта лауреатът, като отбеляза ролята на многобройните талантливи учени, участвали в проекта, както и съмненията на по-консервативните физици. Самият Халзен е сред основните двигатели на проекта „Айскюб“ (IceCube) – огромна неутринна обсерватория, изградена дълбоко в леда на Антарктида.
Според Халзен изследванията с неутрино вече са дали възможност да се говори за своеобразна „астрономия на неутриното“. На въпрос какво можем да научим за Вселената от тази перспектива той отговори, че все още е трудно да се каже, но доказването на съществуването на астрофизични източници на неутрино е отворило нов прозорец към Космоса.
По думите му са били необходими години, за да бъдат събрани достатъчно данни, които да позволят проследяването на неутрино до някои от най-мощните обекти във Вселената, включително свръхмасивни черни дупки. Изследователите са успели да получат и данни за Млечния път чрез неутрино.
Халзен отбеляза и ролята на изкуствения интелект и машинното обучение, които през последните години са помогнали на учените да обработват огромните количества данни. Според него обаче най-интересните открития тепърва предстоят.
Тъкмо способността на неутриното да пренася информация, без самото то да може да бъде наблюдавано по обичайния начин, е една от причините тази частица да привлича толкова силно вниманието на физиците. На въпрос защо изследванията на неутриното вече за пети път са свързани с Нобелова награда Халзен посочи именно уникалните свойства на частицата.
„Неутриното ни носи информация, но не можем да го видим“, обясни той, като подчерта, че тази особеност позволява на учените да получават сведения за процеси и обекти, които иначе трудно биха могли да бъдат изследвани.
На въпрос дали след 100 години учените биха могли да установят дали неутриното съдържа послания от извънземна цивилизация Халзен отговори, че подобен сценарий не изглежда много реалистичен. Той обаче остави място за изненадата, като отбеляза, че във физиката винаги са възможни неочаквани открития.
Лауреатът говори и за личния си път към Съединените щати. През 1971 г. той се установява в Уисконсин, след като дотогава е работил в Белгия. Според Халзен условията за експериментална физика в Уисконсин са били много добри и именно там той намира средата, в която развива значителна част от научната си работа.