Нобелови награди за физика не са присъждани през 1916 г., 1931 г., 1934 г., 1940 г., 1941 г. и 1942 г. Лауреатите се избират от Кралската шведска академия на науките.
Миналата година с престижния приз бяха удостоени Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис „за откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“.
Наградата е присъдена само на един учен 47 пъти, на двама – 33 пъти и на трима – 39 пъти.
Пет са жените, носителки на Нобелова награда за физика – Мария Кюри през 1903 г., Мария Гьоперт Майер през 1963 г., Дона Стрикланд през 2018 г., Андреа Гец през 2020 г. и Ан Л'Юийе през 2023 г.
Джон Бардийн, американски физик и електроинженер, е единственият, удостоен с две Нобелови награди за физика – през 1956 година и през 1972 година. Основните му заслуги са за откриването на транзистора през 1947 г. в лабораториите „Бел“ и за поставянето на основите на теорията за свръхпроводниците.
Най-младият лауреат е Уилям Лорънс Браг от Великобритания. Браг получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.
Най-възрастният лауреат е Артър Ашкин, който е на 96 години, когато печели отличието през 2018 г. Преди него доайен е Реймънд Дейвис младши. Той е на 88 години, когато печели Нобелова награда за физика заедно с Масатоши Кошиба през 2002 г.
Мария и Пиер Кюри са единствените съпрузи, отличени с Нобелова награда за физика. Те са удостоени с отличието през 1903 г. Мария Кюри печели и наградата за химия през 1911 г. Дъщеря ѝ Ирен Жолио-Кюри и съпругът ѝ Фредерик Жолио са удостоени с Нобеловата награда за химия през 1935 г.
През 1915 г. Уилям Браг и Лорънс Браг стават първите баща и син, отличени с Нобелова награда за физика. Нилс Бор получава приза през 1922 г., а синът му Ааге Бор – през 1975 г. Мане Сигбан е лауреат на приза за физика за 1924 г., а неговият син Кай Сигбан – за 1981 г. През 1906 г. Джоузеф Джон Томсън получава наградата за физика, а синът му Джордж Томсън – през 1937 г.
Физиката е науката, която Алфред Нобел споменава на първо място в завещанието си от 1895 г.
Нобеловият медал за физика е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, която наподобява Изида, появяваща се от облаци и държаща в ръце рог на изобилието. Воалът пред лицето ѝ държи Геният на науката.