Той е човек, преборил рака, преодолял зависимости, семеен мъж, баща и син на актьори. Освен това той вече е и писател, отбелязва агенцията. „Много пъти са питали баща ми: „Кърк, завиждаш ли на сина си?“, казва Майкъл Дъглас по време на неотдавнашно интервю, визирайки покойния си баща – негов колега актьор и понякога съперник, Кърк Дъглас. „А той отговаряше: „Да завиждам? Та това е самото усещане за безсмъртие, приемствеността между поколенията“.
„Шеметен живот“ проследява пътя на един известен мъж от бунта и съзряването през успеха в зрелите години и прекрачването на границите до неизбежния сблъсък със собствената смъртност и миналите грешки, пише АП.
Пред медиите актьорът казва, че в продължение на десетилетия са го молили да опише живота си, но едва сега, на 82-годишна възраст, е почувствал, че е настъпил правилният момент да разкаже за себе си изцяло по свои собствени правила.
Книгата, която излиза на пазара утре, е изградена около създаването на някои от най-забележителните му филми, сред които „Първичен инстинкт“, „Фатално привличане“, „Пропадане“, „Романс за камъка“ и двете ленти, донесли му „Оскар“. Първата е „Полет над кукувиче гнездо“, на който той е продуцент и който печели наградата за най-добър филм, а втората е „Уолстрийт“. Там превъплъщението му в корпоративния хищник Гордън Геко му носи приза за най-добра мъжка роля и превръща репликата „Алчността е нещо добро“ в крилата фраза в края на 80-те години.
В миналото Дъглас беше истинско въплъщение на хедонизма, което дори роди слухове, че се лекува от сексуална зависимост. „Това не е вярно“, отрича актьорът днес. В мемоарите си обаче той чистосърдечно признава, че по времето, когато се запознава с бъдещата си съпруга Катрин Зита-Джоунс, е поддържал паралелни връзки с още пет жени. Те са живеели в различни градове, обяснява той в интервюто си за АП, и допълва с усмивка тогавашната си логика: „Всичко беше наред, стига да не се виждаш с някоя друга в нейния град и да я поставиш в неудобно положение“.
Днес той е щастливо женен за Катрин Зита-Джоунс и изпитва удовлетворение от кариерата си. Вече няма онзи изпепеляващ стремеж да надминава себе си. Актьорът казва, че сега се чувства щастлив просто да се разхожда в градината.
Дъглас обаче не крие, че мемоарите му представляват откровен разказ за най-болезнените му житейски изпитания. В тях той описва мъчителната борба да излезе от сянката на баща си и да изгради собствена идентичност. Книгата разкрива и детството му, белязано от насилие и тежък развод на родителите – травми, които той и Кърк Дъглас успяват да преодолеят едва в залеза на живота на бащата. Актьорът говори откровено и за собствения си провален първи брак с Диандра Лукър, за битките със зависимостите – както неговите, така и на сина му Камерън, който прекара седем години зад решетките за наркотици. Не на последно място, Дъглас се връща към страшната диагноза от 2010 г. – рак на езика в четвърти стадий, за който в началото е бил убеден, че ще го убие.
„Гледах на баща си просто като на Супермен. Беше толкова динамичен. Беше толкова силен. Притежаваше невероятно упорство. Гледах го на екрана като Спартак“, казва Майкъл Дъглас пред АП. Той добавя, че е наследил упорството на баща си, неговата амбиция и неговия гняв.
„Дълго време изпитвах огромно неудобство да говоря за детството си и за неговото физическо насилие. Той беше от поколение, в което шамарите бяха норма. Майка ми пък използваше четката за коса. Баща ми беше суров човек. И това беше една от основните причини, поради които ни отне толкова много време – чак когато остаряхме – да намерим път един към друг и да му простя“, признава актьорът.
„Времето лекува, нали знаете... Или поне така ми се иска да вярвам. Животът просто продължава. Татко ми каза една незабравима реплика веднага след като спечелих „Оскар“ за „Уолстрийт“. Обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, щях да бъда много по-мил с теб, ако имах представа колко успешен ще станеш“.