Американецът Карл Дайсерот и германците Петер Хегеман и Георг Нагел си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина, съобщават световните агенции.
Престижното отличие се присъжда на Дайсерот, Хегеман и Нагел за постижения в областта на оптогенетиката – метод, който позволява да се проследи как нервните клетки участват във формирането на спомените, чувствата и поведението в живия мозък.
Нобеловият комитет похвали работата на тримата лауреати и посочи, че методът вече се използва в лаборатории по целия свят за изследване на механизмите на работа на мозъка.
Абдел Ел Манира от Нобеловия комитет каза пред Асошиейтед прес, че значението на оптогенетиката не се ограничава до разбирането на функционирането на здравия мозък: „Тя помогна и да се установи как нарушенията в определени мозъчни вериги са свързани със състояния като слепота, депресия, зависимост и деменция. Въпреки тези изключителни постижения обаче мозъкът все още крие безброй загадки и има още много да научим и открием. А оптогенетиката ни даде мощно средство за справяне с тези предизвикателства“.
Редица международни експерти приветстват работата на Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел, които си поделят наградата на стойност 12 милиона шведски крони (1,22 милиона щатски долара, или 1,06 милиона евро).
Оптогенетиката отвори пътя към „нова ера“ в невронауката, като предостави своеобразен светлинно управляем превключвател, с който могат да бъдат включвани и изключвани нервни клетки и мозъчни вериги, за да се изследва по-добре функционирането на мозъка. Целта е да бъдат разкрити нервните пътища, отговорни за поведението и развитието на различни заболявания.
„Това е много прецизен набор от инструменти за изследване на функционирането на мозъка по начини, които трудно могат да бъдат постигнати с други методи“, каза Джеръми Берг от Питсбъргския университет в САЩ.
В началото на новия век Берг работи в Националните институти по здравеопазване на САЩ (National Institutes of Health – NIH), когато те отпускат на Карл Дайсерот значително финансиране за „неговата визия за развитието на оптогенетиката, която впоследствие се оказа почти напълно точна“.
„Това е една от онези Нобелови награди, които се очакваха от доста време насам“, каза пред АФП Саймън Шулц, професор по невротехнологии в лондонския Импириъл колидж. „Оставаше само да се разбере на кого ще бъде присъдена“.
„Отличието показва, че германските научни изследвания са на изключително високо ниво“, отбеляза с удовлетворение германският канцлер Фридрих Мерц, допълвайки, че международното сътрудничество в областта на науката остава от съществено значение.
„Оптогенетиката позволява мозъкът да бъде картографиран по начин, за който някога можехме само да мечтаем“, каза Пер Свенингсон, председател на Нобеловия комитет по физиология или медицина.
Оптогенетиката – метод за управление на нервните сигнали чрез светлина – бързо придоби широко приложение по света и коренно промени разбирането ни за мозъка, отбелязаха още от Нобеловия комитет.
Откритията на Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел предоставят на неврофизиолозите изключително мощни инструменти, които могат да се използват както за изучаване на механизмите, по които функционира мозъкът, така и за повлияване на нарушения в неговата работа и за свързване на нервната система с различни устройства, отбелязват руски експерти, цитирани от ТАСС.
„Откритията на нобеловите лауреати имат както важни фундаментални, така и приложни аспекти. При това е важно да се разбере, че техните открития имат инструментален характер – те ни дадоха мощен инструмент за изучаване на висшата нервна дейност, който позволява селективно управление на конкретни типове нервни клетки, включително и в мозъка“, казва Денис Кузмин.
Експертът допълва, че освен изучаването на ролята на отделни клетки и зони в мозъка във висшата нервна дейност, тази технология има множество практически приложения, свързани с изследването и разработването на нови методи за лечение на болестите на Алцхаймер и Паркинсон, както и със създаването на нови видове системи за рехабилитация и невропротези.
Понастоящем съществуват два възможни подхода за стимулиране и управление на работата на нервната система чрез невроинтерфейси – чрез електроди и електростимулация или чрез светлинни импулси, като при втория подход оптогенетиката играе централна роля, продължава ученият.
Технологията на оптогенетиката позволява функционирането на нервната система да се изследва по нов начин, каза на свой ред Всеволод Белоусов от Руската академия на науките.
Експертът от години прогнозира, че в крайна сметка именно този метод ще бъде отличен с Нобелова награда за физиология или медицина.
По същество благодарение на оптогенетиката е настъпила революционна промяна в самия подход към изследването на функциите на нервната система. Преди това арсеналът на учените, изучаващи електрическата активност на невроните, се е ограничавал основно до класическите методи на неврофизиологията – електроди и други подобни инструменти. С появата на оптогенетиката изследователите получават генетично кодирани инструменти, позволяващи селективното активиране на определени неврони.
Откритията на Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел вече намират приложение и в медицината, като преди няколко години оптогенетичен метод е използван за първи път, за да се възстанови частично зрението на мъж, който е загубил способността си да вижда заради дегенерация на ретината.
Основният ефект от появата на оптогенетиката е превръщането на изследванията на мозъка от предимно наблюдателна наука в област, в която могат експериментално да се проверяват причинно-следствени връзки. Сега учените имат възможност на ниво отделни клетки да проследяват как невроните се активират и деактивират в отговор на различни дразнители и сигнали, както и да идентифицират нервните клетки, свързани с усещанията за глад и ситост, и да проследяват тяхната реакция към различни лекарства.
Постиженията на тазгодишните нобелови лауреати значително ускоряват и изследването на клетъчните механизми при възникването и развитието на голям брой психични и неврологични заболявания, които в бъдеще също ще могат да се лекуват с помощта на терапия, базирана на оптогенетиката, отбелязват още експертите.
Днес оптогенетиката се използва и за изучаване на механизмите на неврологичните и психичните заболявания и се разглежда като основа за редица обещаващи медицински приложения. Този метод значително разширява възможностите на невробиологията: изследователите вече разполагат с инструмент, с помощта на който могат не само да наблюдават работата на мозъка, но и да установяват ролята на конкретни нервни клетки в осъществяването на различни негови функции.
Възможността биолозите и лекарите да управляват с висока точност активността на отделни неврони с помощта на светлина открива и значителни перспективи за разработването на различни терапии и подходи, при които стимулирането на определени групи неврони ще потиска симптомите на заболяването. Оптогенетиката може да се използва и за стимулиране на организма да произвежда биомолекули, чийто синтез по някаква причина е нарушен.
Наградата за физиология или медицина беше обявена в Каролинския институт в Стокхолм, с което започна Нобеловата седмица.
Миналата година наградата за физиология или медицина беше присъдена на трима учени, занимаващи се с изследвания на имунната система.
След обявяването на отличието за физиология или медицина следват Нобеловите награди за физика във вторник, за химия в сряда и за литература в четвъртък.
След обявяването на Нобеловата награда за мир в петък, на 12 октомври ще бъде обявена и наградата за икономика.
Церемонията по връчването на наградите ще се състои на 10 декември – годишнината от смъртта на заможния шведски индустриалец и изобретател на динамита Алфред Нобел, по чиято воля са учредени отличията.